Газовата криза влезе в пленарна зала. Премиер, министър и директори на енергийни дружества бяха изслушани заради спрените доставки на синьо гориво. За колко време имаме газ и ще има ли ограничителен режим – на тези депутатски въпроси отговаряха те.

Преди края на юни към България да потече азерски газ. Към това се стреми правителството на Петков. Освен за азерски газ, се бори и за втечнен.

А управляващи и опозиция намериха повод да продължат задочните си спорове и тук. „Единственият ход, който не отиграхме правилно и трябваше да вземем съвет от вас е, че не предадохме нито едно кученце“, каза премиерът.

Изслушани бяха и директорите на енергийни дружества. Според тях България може да излезе с минимални щети от газовата криза.

„Булгаргаз“ е предприел всички възможни мерки за количества, за да няма ограничителен режим“, заяви Людмил Йоцов, директор на „Булгаргаз“.

Владимир Малинов, директор на „Булгартрансгаз“ пък каза, че към 4 май в хранилището в Чирен са налични малко повече от 103 млн куб м природен газ. „Тези количества биха осигурили около 40% от лятното потребление на България за период около 42 дена“, допълни той.

А днес Европейската комисия отваря работна група в София с участието на международни енергийни министри, които ще обсъждат начините са доставка на синьо гориво към страната ни.

Газовата криза в началото на 2009 година е един от най-тежките моменти в пост-съветската история на българската държава. Заради спирането на доставките на руски газ през Украйна за Европа, страната ни остава без почти никакво количество синьо гориво в средата на зимата. Ефектът от това са мръзнещи хора, спиране на производства. Загубите за индустрията се определят на 250 млн. евро. 

България не се изправя за първи път пред газова криза заради спрени руски доставки. През 2009-а година страната ни, а и почти цяла Европа се сблъскаха с подобен казус. Разликата е, че тогава беше през зимата. До какво доведе това и как беше решен казусът?

„Неприемливо е доставките на природен газ за Европейския съюз да стана заложник на търговските преговори между Русия и Украйна“, заяви Пиа Аренкилде, заместник-говорител на ЕК.

Причина за действията на „Газпром“ – неизплатени натрупани дългове от страна на украинската компания „Нафтогаз“.

През цялото време на кризата руската и украинската страна се обвиняват взаимно за прекъсването на доставките. На 11 и 12 януари Европейският съюз изпраща независима мониторингова мисия в опит да разреши ситуацията. Това са експерти, които анализират различните опции, за да се помогне на България, която е най-силно засегната страна. Намерението на Комисията е да направи всичко възможно, за да бъде сигурно, че българските граждани ще получат така нужните им доставки на газ.

Мисията обаче не постигна особен успех. Кризата с газовите доставки не приключва преди официалната среща между тогавашния руски премиер Владимир Путин и украинския министър-председател Юлия Тимошенко. Двамата предоговарят нови условия за доставки на газ за следващите 10 години.

Вместо да създаде трайни добросъседски условия обаче газовата криза през 2009 се превръща в първия от серия от конфликти между Русия и Украйна, ефектът от които виждаме днес.