Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи днес предложение за налагане на забрана за внос на руски петрол в целия ЕС - един от основните източници на приходи за Москва.

Ембаргото ще бъде структурирано и постепенно, като на държавите членки ще бъде даден срок до шест месеца да прекратят покупките на руски суров петрол и до края на годината да спрат да купуват всички видове рафинирани петролни продукти.

Забраната ще се прилага за целия руски петрол, търгуван както по пристанищата, така и по тръбопроводите.

"Нека бъдем ясни: няма да е лесно. Някои държави членки са силно зависими от руския петрол. Но ние просто трябва да работим върху това", заяви Фон дер Лайен, докато говореше пред Европейския парламент в сряда сутринта.

Паралелно, тя предложи да се създаде пакет за следвоенното възстановяване на Украйна.

Петролното ембарго, което е част от шестия пакет санкции на ЕС, е най-сериозното наказание, което блокът е налагал на Русия от началото на войната в Украйна на 24 февруари, и може да лиши Кремъл от един от най-надеждните му източници на приходи.

Радикалната мярка заплашва да дестабилизира допълнително цялата европейска икономика, която вече навлезе в период на забавяне и рекордна инфлация в резултат на конфликта.

Европейският съюз е най-големият клиент на Русия в областта на петрола, като ежедневно купува около 3,5 милиона барела суров петрол и рафинирани продукти. Миналата година блокът е похарчил над 73 млрд. евро за руски петрол, което е най-големият разход за изкопаеми горива с голяма разлика.

Съобщението на Фон дер Лайен следва дни на интензивна задкулисна дипломация между изпълнителната власт и представители на държавите членки, някои от които остават обезпокоени от ответната реакция, която се очаква да предизвика мярката срещу европейската икономика.

Като се има предвид колко взаимосвързани са петролните пазари по света, ходът на Брюксел може лесно да доведе до вторични ефекти извън континента, като по пътя си засегне страните със средни и ниски доходи.

Ембаргото ще бъде обсъдено допълнително от посланиците през следващите дни и ще влезе в сила едва след единодушното му одобрение и публикуването му в официалния бюлетин на ЕС.

Германия е ключов фактор в процеса на вземане на решения: страната наскоро се отказа от противопоставянето си, след като успя да намали зависимостта си от руския петрол от 35% преди войната до 12% през май.

"След два месеца работа мога да кажа, че Германия не е против забраната за внос на петрол от Русия. Разбира се, това е тежък товар, който трябва да се понесе, но ние сме готови", заяви пред репортери в понеделник Роберт Хабек, вицеканцлер и министър на икономиката на Германия.

"Трябва да подготвим хъбовете, трябва да подготвим тръбопроводите", каза той. "Така че времето е полезно, но другите страни имат по-големи проблеми."

Германия е една от страните, свързани с петролопровода "Дружба" - огромен канал, управляван от руския държавен гигант "Транснефт", който свързва също Полша, Унгария, Словакия, Чешката република и Австрия.

По време на консултациите Унгария и Словакия са изразили загриженост относно отрицателните последици от забраната за националните им икономики, според дипломатически източници, до които се е допитал Euronews. Двете страни, които са силно зависими от руския петрол, настояха да им бъде предоставена допълнителна година за завършване на поетапното спиране.

Италия, Гърция и Австрия подчертаха необходимостта да разполагат с достатъчно време, за да адаптират веригите си за енергийни доставки, докато Гърция, Малта, Кипър, Белгия и Нидерландия изтъкнаха възможните икономически загуби за местната си корабна индустрия, разбра Euronews.

От другата страна на масата Полша настояваше да се наложи пълно ембарго върху вноса на петрол и газ - двоен сценарий, който по всяка вероятност ще предизвика дълбока рецесия на целия континент.

"Ние лишаваме руската икономика от възможността да се диверсифицира и модернизира. Путин искаше да изтрие Украйна от картата. Очевидно е, че няма да успее", заяви фон дер Лайен.

"Напротив: Украйна се издигна в единство. А той потъва в собствената си страна - Русия."

Всички погледи към доставчиците

Продължителният график, предвиден от Комисията - почти девет месеца преди въвеждането на пълната забрана, има за цел да позволи на държавите членки да намерят нови доставчици. Предишната санкция срещу руските изкопаеми горива - забраната за добив на въглища, предвиждаше срок от само четири месеца.

Сега всички погледи се насочват към други страни производителки на петрол, включително Ирак, Нигерия, Саудитска Арабия, Казахстан, Норвегия, САЩ и Обединеното кралство, от които се очаква да запълнят огромната празнина, оставена от Русия.

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която работи съвместно с Москва, вече предупреди, че ембаргото върху руския петрол ще доведе до смущения на пазара, сравними с енергийната криза от 70-те години на миналия век, която предизвика дълъг и болезнен период на стагфлация на Запад.

"Потенциално бихме могли да станем свидетели на загубата на повече от седем милиона барела дневно от износа на руски петрол и други течни горива", заяви генералният секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо по време на среща с представители на ЕС миналия месец. "Като се имат предвид настоящите перспективи за търсенето, би било почти невъзможно да се замени загуба на обеми от такъв мащаб."

Подобно, но не толкова строго предупреждение отправи и Джанет Йелън, министър на финансите на САЩ, която заяви, че "трябва да сме внимателни, когато мислим за пълна европейска забрана" на руския петрол.

Йелън заяви, че мярката може да предизвика скок на международните цени, който по обратен начин да донесе повече пари в хазната на Москва и да помогне за смекчаване на въздействието от западните санкции.

Група експерти от брюкселския икономически мозъчен тръст "Брюгел" твърдят в неотдавнашен документ, че внезапното изтегляне на толкова много барели петрол от пазара ще представлява "сериозен глобален шок в предлагането".

"При вече свитите пазари на петрол не е ясно дали доставчиците ще могат или ще искат да компенсират недостига", пишат експертите, като поставят под съмнение готовността на ОПЕК да помогне на Европа да преодолее бурята.

Изглежда, че ЕС е готов да понесе основната тежест на своето решение, имайки предвид как продължаващото закупуване на руски изкопаеми горива намалява въздействието на предишните санкции.

Въпреки че блокът се е насочил към почти всички възможни сектори на руската икономика - от Централната банка до микрочиповете и водката, агресията не показва признаци на отслабване.

От седмици Украйна призовава 27-те страни да бойкотират руския петрол, като твърди, че данъците, които правителството получава от износа, финансират военната кампания.

"Петролът е толкова важен за нас поради прякото му въздействие върху способността на Русия да продължи и увеличи агресията срещу Украйна", заяви Тарас Качка, търговски представител на Украйна, пред Euronews миналия месец.

"Петролно ембарго означава, че ще има ограничени възможности за изплащане на заплати на руските войници. Ще бъде невъзможно производството на оръжия от руските заводи, логистиката и т.н.", добави той.

Освен петролното ембарго президентът фон дер Лайен предложи също така да се отстранят най-голямата руска банка Сбербанк и две други "големи банки" от SWIFT - базираната в Белгия система, която позволява извършването на финансови транзакции по целия свят, както и да се забранят още три руски държавни радио- и телевизионни оператори.

Председателят на Комисията, който в началото на април пътува до Киев и посети мястото на кланетата в Буча, заяви, че шестият пакет от санкции ще наложи забрани за пътуване и замразяване на активи на лицата, участвали в предполагаемите военни престъпления и "нечовешката обсада" на пристанищния град Мариупол.

"Това изпраща още един важен сигнал към всички извършители на войната на Кремъл: Знаем кои сте и ще бъдете подведени под отговорност", заяви Фон дер Лайен.