Цената на свободното слово: SLAPP делата са опасен феномен, който има своето българско измерение
Все повече дела срещу журналисти у нас - в последните години анализ на Антикорупционния фонд отчита увеличение на SLAPP делата срещу свободното слово в България. Кои са тези дела и как най-често завършват те - Саня Петкова търси отговорите.
Според АКФ 65 съдебни дела у нас носят белезите на така наречените SLAPP процеси. Това са случаи, при които с помощта на съдебната власт може да се ограничи свободата на словото и да се окаже натиск върху журналистите и обществото.
В най-честия случай политици, бизнесмени изобщо хора с власт срещу, най- често журналисти и медии или граждански активисти, неправителствени институции.
Това понякога е цената на свободното слово - дела, които целят сплашване и тормоз, а крайната цел - цензуриране на определена тема или журналист.
Статистиката показва, че по-голям процент близо 86% от случаите делата завършват с позитивен край за журналистите или обектите срещу, които са зададени.
Скок на този тип процеси се забелязва в последните осем години - общо 50 от 64 дела са заведени в периода 0т 2015 до 2023 година, а средната продължителност на едно дело е около три години, сочи анализът. Той показва още, че най-често основанието е увредена репутация.
Съдилищата по принцип прилагат разпоредбите на Конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека това са основните законодателни основания, които се използват, за да се прецени дали е основателен или неоснователен искът.
Към този момент никой не е застрахован от такъв тип дела, заявиха правните съветници в Антикорупционния фонд. Проследяването на SLAPP процесите обаче е важно, за да се защити правото на всеки журналист да упражнява свободно професията си и да бъде предпазен от злонамереност и опити за натиск и цензура.