Т. нар. „стратегически дела срещу публично участие“, известни още като „дела шамари“ заради английската си абревиатура SLAPP, най-често представляват граждански дела за клевета и намеса в личния живот. Обичайно те се завеждат срещу журналисти и неправителствени организации, за да ги откажат от огласяването на факти за конкретни публични фигури. Европейският съюз определя това като техника, която ограничава свободата на изразяване.

Според проучване на Коалицията срещу SLAPP делата в Европа – в периода от 2010 г. до 2021 г. са заведени най-малко 570 подобни дела. Близо 10% от тях са срещу едно-единствено лице – малтийската разследваща журналистка Дaфне Каруaна Галиция. 

Повече от пет години след смъртта ѝ – нейната сестра, Корин Вела, продължава да търси справедливост.

53-годишната Дафне Галиция умира през 2017-а, при бомбен атентат, насочен срещу нея. Трима мъже са осъдени за убийството ѝ. Повечето дела, заведени срещу журналистката приживе, продължават да са в ход и след нейната смърт. Най-близките ѝ хора са принудени да се изправят в съда отново и отново. 

Един от исковете е предявен от бившия премиер на Малта, Джоузеф Мускат. Той не го оттегля, дори след убийството на Дафне по време на неговото управление.

На ход е ЕС: Страните членки работят по директива срещу „делата шамари“ 

Случаят на Дафне Галиция вдъхнови създаването на европейско законодателство, което да защитава журналистите и неправителствените организации от съдебни дела, заведени заради работата им. Т.нар. anti-SLAPP директива беше предложена от Европейската комисия миналата година. 

Тя обаче не е сред приоритетите на Швеция като председател на Съвета на Европейския съюз. Корин Вела допълва, че първоначалният вариант е бил редактиран, с което документът е станал безполезен.

Според Корин Вела към момента директивата не предпазва журналистите напълно от т.нар. трансгранични дела, при които обичайно ищецът и ответникът са в две различни държави.  

Защитата на фактите: Как ЕС ще предпази журналистите и НПО-тата от SLAPP делата

„Трансгранично дело може да има и в случаите, в които е засегната повече от една държава от Европейския съюз. И това беше предложено първоначално в директивата. Така например, ако и ищецът, и ответникът са в една европейска държава, но проблемът се отнася до река, която преминава през няколко държави, това също ще се счита за трансграничен случай. Това беше първоначалното предложение“, смята Корин Вела.

Дафне Галиция също става жертва на трансгранично обвинение, когато малтийската банка Pilatus я съди за 40 млн. долара в американския щат Аризона. 

На фона на спорните точки в директивата – Корин Вела се надява тя да бъде приета още тази година.  

„Държавите ще трябва да се споразумеят. Но ако просто това е целта, ако бъдат уважени всички възражения на държавите, без това да е съобразено с целта на самата директива, ще се окажем в още по-лоша ситуация. Защото документът няма да бъде ефективен и ще постави ниски критерии. Той е известен и като закона на Дафне, на моята сестра. Ако не се справим тези проблеми, за мен ще бъде равносилно на предателство. Този закон беше предложен заради убийството на Дафне, защото той извади на светло ужаса, истинския ужас на „делата шамари“ и колко опасни са те за всички в Европа“, убедена е сестрата на Дафне Галиция. 

SLAPP делата в Европа: Близо 600 са подобните обвинения срещу журналисти и НПО-та

Въпреки че към момента са отчетени близо 600 случая на т.нар. „дела шамари“, включително и в България, това далеч не са всички. 

„Опитваме да документираме всеки подобен случай в цяла Европа, за да покажем колко е обширен проблемът. Не знаем за всички дела. Има такива, които изобщо не са документирани. Има само един минимум, за който знаем със сигурност“, споделя Вела. 

Днес, докато близките на Дафне очакват справедливост за смъртта ѝ, Европейският съюз отличава журналисти с награда на нейно име.