През последните две десетилетия 1668 журналисти или средно по 80 годишно са загубили живота си, изпълнявайки служебните си задължения. Това сочат данните на „Репортери без граници“. В статистиката влизат случаи като убийствата на Джамал Хашоги и Дафне Каруана Галиция, както и атентатът срещу сатиричното издание „Шарли Ебдо“ в Париж.

Войната в Украйна е сред основните причини за смъртните случаи през 2022-ра – от началото на инвазията на терен са загинали 8 души. 

Освен тази статистика - броят на арестуваните също е висок. 533-ма са задържани, а един от най-популярните случаи от последните месеци е арестът на руската журналистка Марина Овсянникова, която публично осъди войната в Украйна.

На хоризонта обаче се задава нова форма на натиск, с която журналисти и неправителствени организации се сблъскват - т.нар. стратегически дела срещу публично участие или SLAPP. При тях обичайно физически лица или компании завеждат дела срещу журналисти, изложили публични факти срещу тях. По-просто казано - тези дела най-често са за клевета и намеса в личния живот.

Експерти посочват, че основната цел на повдигането на обвиненията е подсъдимите да се откажат от огласяването на определени разкрития в своите разследвания.

Според Европейския център за свободата на пресата и медиите (ECPMF) основните характеристики на SLAPP делата са смразяващ ефект спрямо работата на осъдения и причиняване на финансови щети. 

Флутура Кусари, която работи за ECPMF, казва, че в цяла Европа, включително и в България, се наблюдава увеличаване на правните заплахи срещу журналисти чрез завеждане на стратегически дела срещу публично участие.

„Когато журналист започне разследване и се свърже със своите събеседници, за да поиска коментар, отговор на обвинения или друго, тези хора, които обикновено са политици, бизнесмени, обществени фигури, реагират с адвокати. Заплашват журналистите и им казват да не публикуват нищо, защото рискуват да бъдат осъдени“, казва тя.

Към момента няма ограничения в сумите, които ищците по подобни дела могат да предявяват. Така например по един от исковете срещу екологичната организация Greenpeace очакваното обезщетение е 900 млн. долара.

Ограничения няма и в броя SLAPP дела, които едно лице може да завежда. Убитата малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция е била обвинена 19 пъти от едно и също лице. Към момента на смъртта ѝ през 2017 г. срещу нея е имало близо 50 висящи SLAPP дела. Едно от тях е за клевета и е заведено от малтийската банка Pilatus, откъдето поискали 40 млн. долара обезщетение.

СЛУЧАИТЕ У НАС

Заведени SLAPP дела има и срещу български журналисти. През 2018 г. в сайта Mediapool Борис Митов публикува текст със заглавие „Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС“. В публикацията става дума за Евгени Георгиев и Светлин Михайлов, които към онзи момент са кандидати за председател на Софийския градски съд.

Според текста Михайлов притежава над 1 млн. лв. и общо 7 недвижими имота. Борис припомня и за случаи от мандата на Михайлов като председател на СГС – от 2004 до 2009 година, като например разкритието на германското издание „Шпигел“, че съдията карал луксозен джип, откраднат в Германия и конфискуван у нас. След публикацията автомобилът е върнат обратно на Министерството на финансите, откъдето всъщност са го предоставили на съда.

Борис казва, че доста от фактите, които споменава, вече са били тиражирани в медиите.

„Идеята на моя 1-ви текст от тези 4 беше да припомня Светлин Михайлов с какво се свързва в съдебната система и на фона на всички тези стари и доста позабравени обстоятелства – дали съдиите в СГС биха желали отново да бъдат ръководени от подобна личност“, споделя той.

Заради публикуването на текстовете – през 2019 г. Михайлов завежда гражданско дело срещу Борис Митов и главната редакторка на Mediapool, Стояна Георгиева. Те разбират за това, след като сметките им са запорирани.

„Бях, меко казано, неприятно изненадан, тъй като това означаваше, че няма да мога да получавам заплатата си по тази сметка повече. И не само по тази, а по всички останали сметки, които мога да си направя в България“, продължава Митов.

В началото на 2022 г. Софийският градски съд постановява на първа инстанция Митов и Георгиева да платят обезщетение от 60 000 лв. на Михайлов, плюс 7000 лв. разноски по делото. До решението се стига, след като съдебният процес е разпределен последователно на трима съдии, последният от които е Даниела Попова.

„Даниела Попова беше командирована от Софийския районен съд 2 месеца преди да вземе на отчет това дело и го реши веднага, като на 100% уважи всички претенции на Светлин Михайлов. Любопитното е, че същата година – 2021-ва, през лятото тя беше оглавила Българската съдийска асоциация, която е една от 2-те големи съсловни организации на съдиите в България. Любопитният момент тук е, че един от нейните е създатели е Светлин Михайлов. Не казвам, че има връзка, просто е факт, който някак си се набива на очи“, казва Борис Митов.

След огласяването на случая от Асоциацията на европейските журналисти в България коментираха, че делото повдига въпроса „независим и безпристрастен“ ли е съдията, постановил решението.

Заради случая от неправителствената организация „Репортери без граници“ призоваха властта у нас да противодейства на делата от типа SLAPP, които според тях целят да ограничат свободата на изразяване.

В началото на тази година на втора инстанция обезщетението за Михайлов беше намалено до 4000 лв., след като апелативните съдии отхвърлиха повечето претенции.

4 години след началото на делото Борис се надява то да продължи на следваща инстанция.

„Законът предвижда възможност, когато исковете са над 5000 лв., да има и трета инстанция, ако се стигне дотам. Ще обжалваме със сигурност, въпросът тук е дали Върховният касационен съд ще допусне до разглеждане тази жалба“, твърди той.

Вече има директива срещу SLAPP делата

През 2021 г. от Европейската комисия предложиха директива, която предвижда защита на журналисти и активисти, включително обезщетения и предотвратяване на съдебното преследване. Всяка от държавите в блока трябва да приложи документа в собственото си законодателство, когато той бъде одобрен.

През декември на последния за 2022-ра Съвет по правосъдие и вътрешни работи, когато България и Румъния бяха отхвърлени за Шенген, за първи път министрите от блока разговаряха за проекта за директива. Тогава от Съвета посочиха, че страните членки подкрепят документа.

По време на дискусиите служебният правосъден министър Крум Зарков, заяви, че България подкрепя директивата.

„В България сме готови да продължим да работим конструктивно по изграждането на тази директива, като междувременно сме се заели и с българското законодателство, така че да го приведем в съответствие със стандартите, определени от Европейския съд по правата на човека, според които високите длъжностни лица трябва да имат по-висока търпимост към критики, изразявани в средствата за масова информация или другаде“, казва той.

Източник на Euronews Bulgaria в Европейския съвет коментира, че обсъждането продължава. Следва разглеждане на директивата в Европейския парламент, което се очаква да започне в следващите месеци. 

Правният експерт Флутура Кусари казва, че предложената от ЕС директива ще позволи на съдилищата в блока да отхвърлят делата срещу журналисти в много ранен етап.

Освен това Флутура следи ситуацията у нас с внесения в настоящото Народното събрание законопроект за регистрация на т.нар. „чуждестранни агенти“. Според проекта на партия „Възраждане“ всеки, който в рамките на година получава финансова помощ от чужбина над 1000 лв., трябва бъде вписан като чуждестранен агент в регистър, воден от Министерството на правосъдието. А това ще води до забрани като участие в политически дейности, обществени поръчки и работа в държавните университети.

„Притеснени сме от тази инициатива, документирана е в платформата ни Mapping Media Freedom, защото е директна заплаха за журналистите и медиите. Това, че получават чуждестранно финансиране е позитивно и не е нещо, срещу което властта трябва да се бори. Защото това е начин медиите да са независими. И която и да е мярка с пряко въздействие върху медиите, които получават чужда подкрепа, е заплаха и за журналистиката“, добавя Кусари.

От Европейския център за свобода на пресата и медиите посочват, че, освен чрез настояване за правни механизми, общностите от журналисти и активисти могат да противодействат на SLAPP делата, като се обединяват около тях и ги огласяват.