Мохамед Осман е изследовател в африканския отдел на Human Rights Watch. Той се присъединява към организацията в края на 2018 г. и се занимава със Судан. Завършил е право в университета в Хартум. Започва кариерата си като практикуващ адвокат в Судан, преди да работи като правен съветник в Redress и Sudan Human Rights Monitor по проект за изтезания и малтретиране. Работил е и като правен съветник на Международния Червения кръст в Судан.

Мохамед e завършил право в Университета в Хартум и има магистърска степен по международни права на човека и хуманитарно право от университета в Есекс. Препубликуваме статията му от сайта на Human Rights Watch.

24.04.2023

Всяко мое телефонно обаждане до Судан е прекъсвано от пукот на изстрели или експлозия на заден план. Следва зловеща пауза от другата страна, преди някой от нас да продължи разговора.

Десетина дни след избухването на боевете в Судан някои хора може би вече възприемат ситуацията като нормална. Но тя не е нормална. 

Сраженията между Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа - двете основни военни организации в Судан, които избухнаха в столицата Хартум на 15 април, са безпрецедентни дори предвид бурната и изпълнена с насилие история на Судан. Въпреки че съвременната история на Хартум винаги е съпътствана от насилие, включително нападение от бунтовническа група през 2008 г. и десетилетия на брутално разпръскване на протестиращи, мащабът и интензивността на сегашните боеве са непознати досега за столицата. Насилието бързо се разпространи в Хартум и в други градове и региони, които са по-добре запознати с ужасите на войната, включително в неспокойния регион Дарфур.

В сряда лекарите публикуваха данни, които показват, че броят на загиналите цивилни е около 180 души, а ранените са 1000. (По последни данни загиналите са над 450, а ранените - над 4000 - бел. ред.) Броят на жертвите може да е и по-висок, като се има предвид, че много хора нямат достъп до медицинска помощ. Здравните специалисти описват трагичната ситуация, в която липсват медицински консумативи, оборудване за кръвопреливане и други жизненоважни ресурси. Самите те са изправени пред значителни рискове, тъй като няколко болници са попаднали под кръстосан огън.

Свидетели от различни части на столицата разказват, че са видели сгради, поразени от артилерийски снаряди, въздушни удари и куршуми, пробиващи стени и прозорци. Активисти в социалните медии разпространяват послания за повишаване на информираността как да останем в безопасност на закрито. Цели квартали на Хартум са без вода и електричество заради повреди в ключова инфраструктура. Има много съобщения за войници на Силите за бърза подкрепа, които разрушават домове в столицата.

И двете воюващи страни имат дълго и печално досие, в което жестокостите изобилстват - от конфликта в Дарфур, избухнал преди две десетилетия, до репресиите срещу мирни протестиращи след съвместния им преврат през 2021 г. Нито една от силите не е демонстрирала загриженост за живота на цивилното население.

Ръководителите на тези сили, генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и генерал Мохамед Хамдан Дагало, известен още като Хемедти, никога не са били разследвани за престъпленията, в които са замесени. Вместо това през последните години правомощията и на двамата се увеличиха.

Бурхан и Хемедти съвместно ръководят преврата от 25 октомври 2021 година, който слага край на краткотрайния преход на страната към гражданско управление. Но от самото начало това винаги е било брак по сметка, като и двамата лидери се стремят да затегнат хватката си върху властта и финансовите ресурси. В продължение на месеци те поддържаха публичен образ на единство, но започнаха да се появяват пукнатини и напрежението стана очевидно в седмиците, след като Бурхан поиска бързото интегриране на Силите за бърза подкрепа в армията.

Какво трябва да се случи сега? Генералите не зачитат законите на войната, а е необходимо бързо да се окаже съгласуван международен натиск от страна на заинтересованите правителства, за да се сведат до минимум щетите за цивилното население.

Изключително важно е двете въоръжени сили да не се насочват и да не атакуват безразборно цивилни граждани или гражданската инфраструктура, а вместо това да направят всичко възможно да ги защитят. Нито една от страните не трябва да използва взривни оръжия с широкообхватно действие в населени райони, като например артилерия или въздушни удари. Всеки задържан, независимо дали е цивилно лице или заловен боец, трябва да бъде третиран хуманно. Воюващите страни трябва да улеснят, а не да възпрепятстват доставката на хуманитарна помощ, да позволят на цивилните да избягат от сраженията и да достигнат до медицински заведения.

ООН, Великобритания, САЩ и ЕС трябва да преразгледат подхода си. Ситуацията е в критична точка и не бива да се връщаме към обичайното положение. Обединеното кралство, което е водещо по отношение на Судан в Съвета за сигурност на ООН, има специална отговорност да покаже силно лидерство, включително да наложи целенасочени санкции срещу всички лидери, извършващи злоупотреби, и да разшири съществуващото оръжейно ембарго, за да обхване целия Судан.

Русия, Китай и Обединените арабски емирства следва да подкрепят действията на Съвета за сигурност. Обединеното кралство и други държави следва да приемат незабавен мораториум върху депортирането на хора в Судан.

Съветът за сигурност отдавна е пасивен пред възпрепятстването на правосъдието от страна на бившия президент Омар ал-Башир и липсата на сътрудничество на суданските власти с разследването на престъпленията в Дарфур, провеждано от Международния наказателен съд.

Международната общност трябва да окаже максимален натиск за постигане на реална отговорност. Продължаващата безнаказаност за жестокостите в Судан несъмнено подхранва това, на което сме свидетели днес.

Що се отнася до мен, никога повече не искам да ми се налага да вдигам телефона след разговор с роднина, приятел или познат, който няма представа дали ще оцелее през деня.

Това не би трябвало да е прекалено много.