Паметникът на Съветската армия от години е обект на протестни прояви, този път обаче артисти призовават пространството под него да бъде претворено в музей. Наш екип посети обекта и установи, че в действителност под музея се разкрива огромно пространство. За тайните, които паметникът крие под повърхността си разказват Йоана Георгиева и операторът Ивайло Михайлов.

Паметникът на съветската армия от години поражда много спорове. Едни искат да го демонтират, други – разрушат, а трети да поднасят цветя на 9-ти май. През последните години монументите, изобразяващи руската армия почти не са оставяни в естествения си вид, заради различни артистични провокации. Малцина обаче подозират какво се крие под монумента.

Намираме се под паметника на съветската армия, където наистина има огромна зала – според артисти тя би могла да се превърне в музей или в галерия

Преди дни анонимната организация Дистръктив криейшън обяви, че мястото може да се претвори в музей, който да разказва за миналото.

През последните 30 години столичният общински съвет е взимал на два пъти решението паметникът да бъде демонтиран. Монументът обаче е собственост на държавата, която има последната дума за неговата съдба. А анонимните артисти искат той да се превърне в атракция подобна на статуята на свободата в Ню Йорк.

„Да се направи на музей, да има стълби догоре, да има асансьор, да може човек да се качи до фигурите и да бъде една атракция, от друга страна информативна точка“, казва анонимният артист.

През годините студенти от УАСГ също са имали творчески решения относно съдбата на паметника. В дипломния си проект Гергана Георгиева защитава идеята пространството под монументална композиция да бъде превърнато в галерия за съвременно изкуство.

„Съвременното изкуство деполитизира и деидеологизира това пространство и чрез най-различни намеси отново не се дава конкретен отговор какво може да се направи. Изкуството може да даде отговор и да помогне да се адаптира това място към съвременния начин на живот“, казва Гергана Георгиева – архитект.

А Станимира Гетова предлага градинката около паметника да се претвори в пространство, което може да лекува.

„Проектът ми по-скоро представлява прочит на това защо на хората им пречи да приемат различен поглед към паметника. Моят проект разглежда по-скоро територията около паметника, отколкото самия монумент. Моето решение е по-скоро различни маркери из градинката, които имат по-скоро символно значение, отколкото архитектурна намеса и загатват за необходимостта от това човек да се сблъска със собствените си травми, да ги подреди в психиката си и след това да ги погледне с различен поглед“, коментира Гетова.

„Интересното при студентите е, че те са имунизирани срещу идеологията, тъй като те са хора от съвремието и от новото време. Те биха могли да решат идеологически проблем или политически проблем с обективни средства на архитектурата“, посочва проф. Савов.

А докато съдбата на паметника се кове той едва ли ще остане същият в следващите месеци или години.

„При падането на соца в Румъния диктатора е убит, в Германия Берлинската стена е съборена, в Югославия Тито все още е в култ, а самата страна се разпада с война, докато тук рисуваме паметника на съветската армия и го правим на нищо още през 90-те години, това че ние като съвсем друго поколение го изрисуваме отново и това място го превръщаме отново в платно за изразяване на някаква позиция превръща това място в един уникален за нас подход към режима, промените, много ще изгубим, ако той просто бъде премахнат“, казва анонимният артист.