"Пластмасата не само замърсява океаните и убива морските обитатели - тя е във всички нас и не можем да избягаме от консумацията ѝ." - Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International (Световен фонд за природата)

Редица медии успяха не само да привлекат вниманието, но и да стреснат средностатистическия гражданин, пишейки гръмки заглавия: „РИБАТА, КОЯТО ЯДЕМ, СЪДЪРЖА ПЛАСТМАСА“. Това е битовият аспект на една далеч по-мащабна тема - за замърсяването на океаните, конкретно с пластмаса.

Някои актуални данни могат да провокират безпокойство:

- WWF оценява, че големите пластмасови отпадъци убиват около 100 000 морски бозайници (като китове и делфини) всяка година.

- Едва около 10% от пластмасата се рециклира, а 12 % се изгаря, замърсявайки въздуха заради отделяните токсични газове. Останалите пластмасови отпадъци остават в околната среда, част от които намират пътя си до морските басейни.

- В океаните могат да бъдат открити от 75 до 199 тона пластмасови отпадъци. Тази статистика се покачва с всяка година.

„Сухата информация“ може да бъде обобщена накратко: пластмасата е буквално навсякъде в морския свят.

Неспособни да разпознаят микрочастици пластмаса като опасни за тях, животните ги поглъщат. Всмукването на микропластмаса може да доведе до блокиране правилното функциониране на органите при някои животни. В този смисъл пластмасата в океаните представлява буквален риск за морските обитатели и за тяхното репродуциране. Често след попадането им в животинския организъм, те достигат и до човешкия, вследствие консумацията на морски храни.

Текстилната индустрия допринася за морското замърсяване, защото голяма част от дрехите, които носим, масово се произвеждат от синтетична материя.

Все пак не трябва да се забравя, че пластмасовата индустрия е пряко и силно свързана с икономическия растеж.

Euronews Bulgaria разговаря по темата с Кремена Ватева, координатор на нов проект на Грийнпийс България - "Живо Черно море".

Здравейте, госпожо Ватева, разкажете ни накратко какво е най-важното, което трябва да научим, що се касае до замърсяването с пластмаса на океаните?

Първо, това, че всички носим отговорност като потребители, но същевременно и трябва да изискваме системни и по-мащабни мерки от управляващите. И на национално и на международно ниво. Защото като потребители имаме силата да променяме пазара.

В този смисъл това ли е съветът, който бихте ни дали? Всички знаем ползите от рециклирането като доказан метод, но какви други действия можем да предприемем като хора, а не на институционално ниво?

Всъщност, рециклирането не е крайно, не е най-доброто решение. То е само частично разрешение, защото пластмасата не може да се рециклира в голямата си част. Говорим за едва 20 процента рециклируемост на пластмасите. По-необходимо е да се съсредоточим върху намаляването на пластмасата за еднократна употреба, като определено всеки един от нас в ежедневието си може да използва различни алтернативи, които не биха ни затруднили, ако се превърнат в навик. Все повече хора се стараем да полагаме усилия в тази посока. В край на сметка това улеснява живота ни и облекчава бюджета ни. Смятам, че е изключително важно да се правят кампании, каквито и Грийнпийс България организира. Трябва да се обяснява на хората какви неща могат да правят за намалена употреба на еднократната пластмаса. Рециклирането има своето значение. Разделното събиране също е нещо, което трябва да се насърчава в домакинствата, при по-големите институции и бизнеси. Има вече и нови материали, технологии, които се въвеждат. Важно е и те да стават по-достъпни.

Казвайки това, смятате ли, че има невежество у обществото или средностатистическият българин е добре информиран не само за замърсяването на морските басейни, но и какви действия може да предприеме в посока предотвратяването на този процес?

Смятам, че трябва още много да се говори по въпроса, специално за замърсяването на Черно море. Това и причината Грийнпийс България да започне проект, който да насочи общественото внимание към проблемите на Черно море. Говори се вече в обществото, но има нужда от много повече информация. Необходимо е да си даваме сметка какви последици имат нашите действия в ежедневието.

Споменахте конкретно Черно море, може ли да ни разкажете по-детайлно какви са основните му проблеми? То е сред най-замърсените морски басейни…

За съжаление няма много изследвания. Последното и единствено сериозно разследване, конкретно за съдържанието на микропластмаса в Черно море, беше направено по време на посещението на Rainbow Warrior на Грийнпийс през лятото на 2017 г. Учени от института по биоразнообразие и екосистеми към БАН проведоха разследване за това какво е съдържанието на частици пластмаса в Черно море. Именно тогава беше установено, че Черно море е сред най-замърсените, като може да бъде сравнено със замърсяването в Средиземно море, което също е подложено на силно пластмасово замърсяване.

Ако говорим с конкретни данни, става дума за около 430 000 частици микропластмаса на квадратен километър, което наистина е прекалено много. Данните сочат, че дори само от Дунава в Черно море се вливат около 4,2 тона пластмаса. Това се вижда и в много от чистенията, които различни организации като Грийнпийс и други местни инициативи провеждат по черноморските брегове и плажове. Те са засипани с пластмасови отпадъци, част от тях много трудно биха могли да бъдат изчистени. Но в край на сметка това са последиците, а хубаво би било да се борим и с причинителите.

Вярно ли е това, че морските бозайници поглъщат тази макро и микропластмаса, неспособни да ги разпознаят от ядливата си храна? С други думи тази пластмаса представлява ли директен риск за морските обитатели?

За съжаление това е така. На световно ниво все пак се създават различни материали, като например такива, които се разграждат веднага във водата и не представляват опасност за морските видове. За съжаление тези инициативи са много малко, а количеството пластмасови отпадъци в океаните е изключително много. Морските животинки припознават като храна количество пластмаса, което се разгражда с времето.

Вследствие на това или бива нарушен техния живот, или директно загиват. Било то защото пластмасата попада вместо храна в храносмилателната им система или пък се задушават, защото тя се оплита около тях и не могат да се хранят. В крайна сметка микропластмасата, тези мънички частици, които рибите поглъщат, достигат и до нас - на трапезата ни. Все още се изследва какви последици би имало твърде голямото натрупване на микропластмаса в храносмилателната система на човек, но най-вероятно биха довели до ендокринни и репродуктивни проблеми. Относно микропластмасата вече се взимат мерки - има наложена забрана да не се използват директно в някои продукти. Като например съвсем доскоро в голяма част от козметичните средства и различни препарати за почистване директно се влагаше микропластмаса. Но дори и със спирането на тази практика, микропластмасата продължава да е част от кръговрата на природата. Има изследвания, че дори в бутилирана минерална вода се откриват микропластмасови частици.

Вярно ли е това, че веднъж попаднала на дъното на океаните, микропластмасата не може да бъде почистена? С други думи, дори сега да се предприемат действия в посока превенция, една положителна промяна би настъпила след няколко поколения?

Почистването на микропластмасата е почти невъзможно от всякаква гледна точка. Като цяло борбата с микропластмасата, дори и с по-големи частици пластмаса, е много трудно да бъде осъществена. За това казвам отново: ако е възможно веднага да започнат да се прилагат адекватно, на локално и на международно ниво, различни мерки за ограничаване на производството на пластмаса за еднократна употреба, нейното дистрибутиране и разпространяване. Една от тези мерки е директивата, която ЕС прие през 2019 г. През 2021 г. Тя трябваше да бъде въведена в страните от Съюза, като поради различни причини България частично забавя влизането й в сила. И все пак има мерки във връзка с тази директива, които бяха наложени. Всъщност тя касае осем вида пластмасови изделия от пластмаса за еднократна употреба, които трябва да бъдат спрени от производство и разпространяване в търговската мрежа на територията на целия ЕС.

Виждат ли се вече положителен резултат от предприетите действия? И тези мерки своевременни ли бяха или закъснели?

Производството и потреблението на някои видове пластмасови изделия със сигурност е намаляло, но е твърде малък мащаба на последиците. Същевременно пък е прекалено голям ефекта на това, което продължава да се използва. За съжаление не бяха забранени торбичките, които са един вид отпадък, и които сериозно замърсяват, а много трудно биха могли да бъдат почистени. Те не подлежат на рециклиране, тъй като са с много малка плътност. Също така, мокрите кърпички- много хора не знаят, че те представляват пластмаса. Те не са хартия. Когато ги изхвърлим сред природата, те няма да се разградят, а ще стоят като отпадък много дълго време, докато евентуално не се разпаднат до микропластмаса, която продължава да замърсява природата. Тук отново се връщам на това, че е необходима още по-голяма информираност на обществото. Ето, както споменах сега конкретно мокрите кърпички. Дори за ей такива неща, наглед малки, но всъщност ако се погледне колко много се използват, всички те са разпространяват прекалено.

Англия едва през януари тази година официално забрани използването пластмасови чинии и прибори. В този смисъл някои страни не закъсняват ли с действията си?

Имаше един период преди две-три години, когато постоянно ни засипваха с новини как държави в Африка предприемат мерки, и то доста строги такива, включително възможност за търсене на наказателна отговорност от хората, които не спазват въведените от съответната държава мерки. Новини за намаляването и дори тотална забрана върху използването на определени видове пластмаса за еднократна употреба. Нарушителите могат да бъдат наказани дори и със затвор, с ефективни присъди. И това се случваше в държави в Африка, за които ние си мислим, че са едва ли не в Третия свят, но в същото време в ЕС не бяха предприети мерки. Включително директивата срещна много сериозен отпор. Отпор, който идваше, естествено, от лобитата на производителите на пластмасови изделия и различни други компании, които имат сериозен икономически интерес. Те искат нещата да продължат да се случват, както се случват в момента, без да си дават сметка, че всички страдаме от това, че природата се задъхва. И собствениците на тези предприятия са потърпевши. Казвам това, защото бях в една от работните групи, която опита да прокара в директивата още видове пластмаса.

Това, което казвате за Англия, е показателно за случващото се в така наречените „развити държави“. Твърде много са икономическите интереси, които влияят по такъв начин, че част от мерките, които очакваме да дойдат като инициатива от тези държави, се забавят именно от тях. Защото пазара има нужда от повече потребители.. В някои държави, където още не е навлязла пластмасата за еднократна употреба, е по-лесно да бъдат наложени такива забрани, защото и хората все още в ежедневието си я нямат като потребност. Въпреки това някои компании стъпват и на тези пазари и се опитват да променят нагласите на хора, свикнали да използват природни средства. Има компании, които се опитват да приучат към използване на пластмаса за еднократна употреба.

Относно своевременността на мерките- колкото повече адекватни мерки, съгласувани и с научната общност, се предприемат, толкова по-добре. Дали са закъснели- не знам дали има смисъл изобщо да се говори за това. Просто е важно, колкото може по-скоро, да се прилагат колкото може повече мерки, съобразени с настоящите условия и състоянието, до което вече сме довели природата, океаните, изобщо водите на нашата планета.

Една много важна стъпка в защита на световния океан в цялост беше предприета съвсем наскоро, а именно - на 4 март. На този ден ООН най-после подписа, тепърва предстои да бъде ратифицирано от всички държави, Международният договор за защита на океаните, чиято цел е до 2030 г. 30 процента от световния океан да бъде под пълна защита. Това означава, че част от океаните и моретата ще бъдат гарантирано защитени благодарение на наложени ефективни правила. Това ще достигне и до Черно море, макар че то директно не е обект на този Ocean Treaty. Победата е голяма, особено след 20 години преговори, над 5,5 милиона хора, подписали петицията на Грийнпийс, която настояваше именно за създаването на този договор. Най-накрая държавите ще предприемат сериозни мерки за опазване на Световния океан, който е в основата на живота на планетата. Отново насочвам вниманието към този проект, който Грийнпийс България стартира за опазване на Черно море. Ще се постараем да дадем повече гласност. Смятаме, че важно за опазване на водите, а и на околната среда като цяло, е най-накрая да имаме депозитна система. Нещо, което в много други държави се вижда, че работи.

Какво точно представлява тази депозитна система?

Депозитна система е опаковките, които всички ние като потребители плащаме, когато си купуваме даден продукт, да можем да ги върнем и по този начин да ни бъде върната част от стойността. Така се поема и по-голяма отговорност от производителите. Защото днес се получава следното: когато човек отиде да си купи нещо, плаща не само съдържанието и опаковката, но и още веднъж такса тази опаковка да бъде рециклирана в най-общия случай. Депозитната система директно се занимава с опаковките. Много е важно, конкретно в България, но и в по-голям мащаб, да бъде подобрен мениджмънта на отпадъците, като тук има и други мерки, които могат да бъдат приложени. Отдавна се говори за такса сметка, която ще е на база на реално потребление - колкото повече едно домакинството събира разделно и предава за рециклиране, толкова по-добре. В крайна сметка депозитната система и такса смет са и икономически стимули, от които хората, а и някои бизнеси, могат да се възползват.

Големите корпорации са и най-големите замърсители. В този смисъл какво бихте казали за текстилната индустрия като замърсител на морските басейни?

За съжаление много влакна от дрехите, които използваме, попадат във водата. Текстила не може да бъде рециклиран. За това е важно, конкретно относно текстилните продукти, да се направят промени- като например промяна на материалите, които се използват, да се насърчава преизползването, както и максимално дългия живот на дрехите, които носим. Материалите в момента са такива, че неизбежно отиват във водата. Чрез пране или използване- нещо от тях винаги попада във водния цикъл.

Основно важното е материалите да станат такива, че да не вредят. Вече, разбира се, съществуват прекалено много текстилни продукти, за които нещата няма как да се променят. На практика е невъзможно да се почистят водите, замърсени и с такъв тип отпадък. Промяната не е лесна.. Има твърде много замърсители... И колкото и обезсърчаващо да звучи понякога това какво бихме могли ние, отделно като хора, да направим, то има значение.

В началото на разговора ни споменах лесни за включване в ежедневието ни алтернативи, дори такива допринасящи за по-здравословното ни съществуване, а и по-финансово изгодно. Например като бутилките за еднократна употреба, платнените торбички вместо найлоновите. Още една мярка, която тепърва се разработва, са правилата, които европейският парламент се старае да въведе в целия ЕС. А именно- достъпна качествена питейна вода във всички държави.

Така хората няма да бъдат принуждавани например, ако нямат достъп до качествена чешмяна вода, да си купуват бутилирана минерална. Защото в общи линии плащаме за пластмаса... Трябва да започнем да променяме неща в ежедневието си, да се замисляме какво купуваме и какво стои зад продуктите, които използваме- като материали и труд. Впоследствие когато сметнем, че дадения предмет не ни е необходим- къде ще изхвърлим? Какво ще стане с него? Дали няма да завърши в природата? Нужно е повече да се говори за това и то да стане част от нашето нормално съществуване.