Илюзията, че свободата е прерогатив на собствената раса, е доста широко разпространена. 

Aгата Кристи, „Среща със смъртта“ 

Преди броени дни британският вестник Telegraph съобщи, че творчеството на Агата Кристи, британската писателка, която влезе в рекордите на Гинес като „най-продаваният автор на всички времена“, ще бъде частично пренаписано. Издателството Harper Collins е взело решение някои пасажи от произведенията да бъдат редактирани, а някои използвани от Кристи думи  директно заменени или премахнати. Този процес ще се реализира от така наречените „чувствителни читатели“ (sensitive readers) – феномен, придобиващ сериозни размери през последните години. Sensitive reader е човек, който се ангажира със задълбочено четене на литературни произведения (в повечето случаи преди да бъдат публикувани), проучвайки потенциално обидно съдържание, стереотипи и предразсъдъци, които биха могли да уязвят „редовните“ читатели. След като тези стъпки са направени, чувствителният читател изготвя доклад и го изпраща на издателските къщи с предложения за промени. Издателствата от своя страна преценяват дали да вземат предвид читателските препоръки, за да избегнат евентуални пиар кризи, с други думи- да се презастраховат. 

Засегнатите от промени текстове на Агата Кристи са писани между 1920 и 1976 г. Те ще обхванат както бъдещи издания, така и публикуваните дигитални версии след 2020 г.  

Ето няколко примера, с които да онагледим казаното до тук: 

- В първия роман на Кристи - „Аферата в Стайлс“(1920) , ще бъде премахната репликата на Поаро „разбира се, че е евреин“, казана по адрес на друг литературен герой.  

- В „Смърт край Нил“ коментарът на госпожа Алъртън за „отвратителните“ очи и носове на група местни деца ще бъде изрязан. 

- В „Карибска загадка“ вече няма да можем да прочетем цял пасаж (поне в изданията на Harper Collins), в който се описва вайкането на мис Марпъл от факта, че не може да види чернокожо момиче в храстите. Премахнат е още  вътрешният й монолог, в който тя се диви на „толкова прекрасните бели зъби“ на хотелския работник. 

Освен това ще бъдат заменени всички думи, които показват етническата или географска принадлежност на героите - като например „черен“, „евреин“, „туземец“ и други.  

Книгите на Агата Кристи са преведени на 103 езика, като с това постижение кралицата на криминалния жанр надминава дори Уилям Шекспир. И макар съдържателни промени в книгите й да се правят за пръв път, тя неведнъж е попадала под ударите на политическата коректност. 

Романът ѝ „Десет малки негърчета“ (Ten Little Niggers) е публикуван за първи път във Великобритания през 1939 г. През 1979 г. Американската преса определя заглавието като крайно дискриминационно. Това е и моментът, в който Кристи преименува книгата си на „Десет малки индианчета“. Когато обаче и думата „индианец“ започва да се смята за политически некоректна, романът е преиздаден с окончателно приетото заглавие и към днешна дата „И тогава не остана никой“ (And Then There Were Nonе) . 

И макар България да не е адаптирала промените в заглавието на една от най-превежданите книги на всички времена, с близо 100 милиона продадени копия, политическата коректност в литературата видимо настъпва, а границата между етично и несправедливо няма точни очертания.  

„Чувствителните читатели“, все още сравнително малка индустрия, движена основно от фрийлансъри и малки агенции, създадоха повод за дебат и преди седмици, когато имената на Роал Дал и Иън Флеминг също бяха засегнати от това адаптиране на езика към съвременните нрави.  

Романите на „бащата“ на Джеймс Бонд ще бъдат преиздавани с добавена бележка, че книгите могат да съдържат термини, които „съвременните читатели биха намерили за обидни“. Освен това редица расистки препратки ще бъдат премахнати.  

В новата версия на „Чарли и шоколадовата фабрика“ пък, издателство  Puffin е взело решение детето Август Глуп да не бъде описвано като „изключително дебело“, а само с прилагателното „огромно“. В „Близнаците“ са заменени думите „момчета и момичета“ - малките литератури герои в момента са описани като „деца“, а във всички други негови книги споменаването на „черен“ и „бял“ по адрес на хора са напълно премахнати. 

Новелистът Салман Рушди, обявен за вероотстъпник от иранския аятолах Рухала Хомейни заради романа си „Сатанински строфи“, отправи критики относно редакциите по книгите на Дал, наричайки случващото се „абсолютна цензура“. 

Но цензура ли е това? 

"Всеки има право на свобода на убежденията и на изразяване на мнение; това право включва свободата да се отстоява мнение без намеса и да се търси, получава и разпространява информация и идеи чрез всякакви средства и независимо от границите." - Организация на обединените нации, Всеобща декларация за правата на човека 

Euronews Bulgaria потърси за коментар дългогодишният журналист, писател и пътешественик Георги Милков. Той определя случващото се като „цензура и нищо друго“. Добавя още, че „сме били свидетели на подобни спорове преди години и те не са довели до нищо добро. Този процес няма да има край.“ 

Историята в действителност е изпъстрена с примери за цензурирани писатели и произведения. Ето кратък списък със заглавия, предизвиквали полемики през годините: 

- „Великият Гетсби“, Скот Фицджералд; 

Бойкотирана в Баптисткия колеж в Чарлстън, щата Южна Каролина (1987 г.) заради "езика и сексуалните намеци“ в книгата; 

- "Гроздовете на гнева", Джон Стайнбек 
Изгорена от обществената библиотека в Източен Сейнт Луис, щата Илинойс (1939 г.), забранена от обществената библиотека в Бъфало, щата Ню Йорк (1939 г.), с аргумента, че съдържа "вулгарни думи".Забранен в Канзас Сити, щата Мисури (1939 г.). Забранена в Ирландия (1953 г.). 

Бойкотирана като задължителна литература за учениците от гимназията по английски език в Ричфорд, щата Виетнам (1981 г.), поради езика в книгата и образа на бивш министър, който разказва как се е възползвал сексуално от млада жена. 

- „Да убиеш присмехулник“, Харпър Лии 

Бойкотирана в щата Мисури (1977 г.) и временно забранена заради думите "проклетник"("damn" ) и "к*рва" (whore lady), използвани в романа. 

Списъкът в действителност е доста по-дълъг, обвиненията срещу книгите са много по-разностранни и многобройни, а случаите, в които някои заглавия са били спирани от издаване и забранявани по политически и религиозни причини, надминават броя на буквите в тази статия. 

Всичко това са примери за романи, които, въпреки бойкота преди десетилетия, впоследствие са печелили „Пулицър“ („Гроздовете на гнева“ например). Историята показва, че атаки срещу книги винаги е имало и по всяка вероятност ще продължи да има. За първи път обаче сме свидетели на редактиране и пренаписване на цели пасажи дори на мъртви писатели. 

„Ако позволим днес това да се случи (цензурата), тогава всеки би могъл, в зависимост от своите собствени нагласи за света, да пренапише и преиначи произведения, писани векове по-рано. Само защото не се връзват на съвременните концепции... Този процес няма да има край.“, Георги Милков за Euronews Bulgaria.

„Малката женичка, провокирала голямата война“ 

Може би един от поразително трудните уроци за осмисляне, които историята ни предлага, е случилото се с Хариет Бичър Стоу.  

Ако потърсите името й в Wikipedia, ще видите, че още първото изречение описва авторката на „Чичо Томовата колиба“ като жената, чийто роман дава енергия и подтик към борбата с робството. В „Чичо Томовата колиба“ тя детайлно описва суровите условия, при които са били принудени да живеят поробените афроамериканци. Годината е 1851-а. Книгата й, провокирана от въведен 365 дни по-рано закон, който определя за престъпници и хората, оказващи помощ на бягащите роби, става бестселър веднага. На практика тя драсва клечката, необходима да избухне Американската гражданска война.  

И ако ви звучи преувеличена мисълта литературата да подбужда революции, реплика на 16-ия президент на САЩ я потвърждава. На среща между Хариет Бичър Стоу и Ейбрахам Линкълн, бившият президент се обръща към писателката с думите: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.  

Историята обаче понякога е и източник на „шеги“, които хем хората създаваме, хем не докрай успяваме да осмислим.  

Години по-късно романът й „Чичо Томовата колиба“, за който Георги Милков казва, че е: „книга, която е направила толкова много за отмяната на робството, колкото никое друго произведение в историята.“, е бойкотирана заради използвания език в нея. Писателката е обвинена в расистки изказ, особено за честата употреба на думата „негър“. 

Ръкописите не горят 

Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарита“ 

Георги Милков намира поставянето на поясняващи бележки, че въпросните произведения са писани във време, в което някои термини не са се считали са обидни, за разумна. 

„Нещата трябва винаги да се разглеждат в контекст“, подчертава той. 

Контекстът обаче сякаш в 21 век често липсва. А вместо него усещаме нюанси от един друг свят - Оруеловия: 

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото. 

Джордж Оруел, „1984“