Другото лице: Защо расте дискриминацията у нас?
В следващите минути ще говорим за дискриминация. Правозащитната организация "Амнести Интернешънъл" съобщи в годишния си доклад за продължаващи дискриминационни практики в системата за предоставяне на международна закрила у нас. Оттам посочват, че молбите на граждани на някои държави се отхвърлят автоматично, с което и нивата на дискриминация растат. На какви случаи се натъкват неправителствените организации и какво според тях трябва да се промени - вижте.
Веселин е образователен медиатор в Младежкия център в Перник. Работи с млади хора на възраст между 15 и 29 години. Част от тях никога не са чували, че хората имаме права и трябва да знаем кога и как да ги отстояваме.
За съжаление, все още се сблъскваме с дискриминация, с неразбирателство, когато някой е по-различен от останалите - било то цвят на кожа, коса, облекло. Младежите се сблъскват често с дискриминация.
Организацията за правата на човека "Амнести Интернешънъл" отчита сериозен ръст на бежанците и мигрантите у нас, които влизат през границата с Турция. Засилва се и дискриминацията сред търсещите убежище най-вече от Афганистан, Тунис, Алжир, Бангладеш и Мароко.
България, подобно на много страни в Европа, е участвала в редовно и насилствено отблъскване на мигранти по границите, без да проучва индивидуалните им обстоятелства. Отблъскване на България, Гърция към Турция, от Турция към Иран и Сирия, от Унгария към Сърбия, от Латвия и Литва към Полша и Беларус, така че това е феномен за цяла Европа. България не е уникална. Натискът нараства, но това не се дължи само на земетресенията, природните бедствия, изменението на климата, войните. Това също е отражение на факта, че хората нямат безопасни и законни начини да стигнат до Европа. Така че единственият начин, по който могат да дойдат, е да минат през граница нелегално. Дори и да не се нуждаят от защита.
Към момента 3348 непълнолетни деца са регистрирани у нас като бежанци. Това са деца в риск, пуснати от своите родители да търсят спасение другаде. Много често обаче губят живота си някъде по пътя.
Има доста обезпокоителни практики. Освен съобщаване за физическо насилие, изземване на лични вещи, ценности, телефони, пари, много унизителни практики ни шокираха - за събличане на дрехи и изтласкване по бельо, дори и боси, в снега, които след това измръзват, налага се да търсят медицинска помощ, което е доста притеснително. Съобщава се нерядко и за насъскване на полицейски кучета, някои от тях показват белези и рани. В повечето случаи те са без документи. Документите им се събират от каналджии, от трафиканти, държат се по някакъв начин като гарант за съответни суми, които вероятно те са договорили.
Отношението на неправителствените организации с държавните институциите е противоречиво. А често пъти солидарността бива криминализирана, казва Диана.
От една страна те виждат, че има смисъл в това, което правим. Ние помагаме страшно много на хиляди хора пряко на терен. Нашата организация дори имаме 24 часа пдослон за майки във висок риск. От друга страна, не е много изгодно това, което ние правим, защото те възприемат, че ние улесняваме достъпът до територия на хората, търсещи закрила на хората от южна граница. Неслучайно миналата година Държавна агенция за бежанците пусна сигнал до МВР срещу нашата организация. Бяхме обвинени в съмнение за съпричастие към трафик на непълнолетни бежанци, което е пълен абсурд. Повече от 10 месеца в момента ние сме разследвани от ГДБОП, от ДАНС, от ГДНП.
Според директора на "Амнести Интернешънъл" мигрантската криза може да се реши със засилено наблюдение по границата и международна помощ.
„Насилието нараства по границите и решението е да има независимо наблюдение там, за да се гарантира, че граничните служители в различните европейски държави спазват задълженията си по международното право за правата на човека и правото за бежанците. Трудно е, трябва да имате функционална система за оценка, но ако хората имат нужда от защита, трябва да им се обърне индивидуално внимание“, казва той.
За Euronews Bulgaria Християна Димитрова.