„Има обяснение и към самите рецепти. Книгата е почти 900 страници. Има и истории по повод готвенето, но далеч не само за него. Това са неща, които съм преживял най-вече и които ми е много приятно да споделя с хората от близо и далеч.“

Това каза за „Добро утро, Европа“ проф. Петър Стоянович за новата си книга „Кухнята на баба и на проклетото ѝ внуче“.

„Досега са ми се обадили, колкото домакини да кажат „чудесно, ще имаме какво да сготвим“, така и хора, които са успели да оценят и готварството, и не само него. Така че – с един куршум, два заека“

Професорът призна, че обикновено готви по два пъти на ден, защото не обича да повтаря ястията.
„Но за да не прозвучи много глезено, ще каже, че седмично готвят 10 пъти“, добави той.

„Докато възприемаме кулинарното и готвенето като обикновено нарязване на продукти и тъпчене на части от тялото с някакви полусдъвкани продукти, сме заплашени от хипотезата да реагираме като средностатистическата кифла, която казва „нямам време за нищо, още по-малко да слугувам на тоя или ония и да губя време пред печката“, с което автоматично една част от нашата култура отива на кино, защото както разбирането за храната, така и за облекло, любов, привличане, се губи. Загуби ли се това отношение и превърне и се в имагинерно робуване, то губи своето значение. То има смисъл тогава, когато се прави с чувство, мерак и истинско отношение към това, което ще консумираш после. Било то театрална постановка или сърми с кисело зеле“, каза проф. Стоянович.

„Обичам ясните и простите неща. Една кора прясно изпечен хляб, натопена в един качествен зехтин, казва всичко за този свят“, сподели професорът.

Целия разговор вижте във видеото.