Международният наказателен съд предприе важната стъпка да издаде заповед за арест на Владимир Путин във връзка с войната в Украйна.

Но означава ли това, че руският президент, обвинен във военно престъпление - депортиране на деца, наистина някога ще бъде изправен пред съда в Хага?

Как би могло да се случи това? 123 държави-членки на Международният наказателен съд са длъжни да изпълнят заповедите за арест на Путин и на комисаря по правата на детето на руския президент Мария Лвова-Белова, ако те пътуват в техните страни.

Въпреки, че съдът не разполага със собствени полицейски сили, които да изпълняват заповедите му, и разчита изцяло на държавите-членки, това би могло да затрудни пътуването на Путин.

Аржентинският прокурор, основател на Международния наказателен съд, Луис Морено Окампо заяви, че решението да се повдигне обвинение срещу Владимир Путин го превръща в "лидер беглец".

Евентуален съдебен процес срещу руснаци е малко вероятен, но въпреки това Окампо смята, че той може да окаже натиск за спиране на войната или за прекратяване на лидерството на Путин, какъвто беше случаят след осъждането на бившия президент на Судан Омар ал-Башир през 2019 г.

Страните не винаги са спазвали правилата, особено когато става въпрос за действащ държавен глава като Путин.

Матю Ваксман, професор в Колумбийския юридически факултет, заяви, че това е "много важна стъпка от страна на МНС, но че шансовете да видим някога Путин арестуван са малки".

След основните пречки са, че Русия, както и САЩ и Китай, не са членове на МНС.

Всъщност Русия подписа Римския статут на съда, но не го ратифицира, за да стане негов член, а след това оттегли подписа си по нареждане на Путин през 2016 г., след като Съда започна разследване на войната в Грузия през 2008 г.

Малко вероятно е Путин да се окаже на подсъдимата скамейка за военни престъпления, "освен ако не се смени режимът в Русия", казва Сесили Роуз, доцент по международно публично право в Лайденския университет.