Битката на Митко за пълноценен живот започва още от бебе. Има вродена аномалия на бъбреците, а за да живее нормално преминава през редица операции.

„Моят пикочен мехур не беше активен дълги години поради вродено увреждане и стана така ,че трябваше да се направи изкуствен пикочен мехур след това евентуална трансплантация“, споделя Димитър Василев.

След като 19 години живее с уретери, през 2018-а година идва денят, в който екип от болница "Лозенец" изгражда на младия мъж изкуствен пикочен мехур от тънко черво. След 8-часова борба, операцията е успешна.

„След операцията, като се събудих в леглото, бях с много маркучи по мен, толкова тежко ми беше, болеше ме. И си казах „Господи, не можах ли да я отложа тази операция, защо трябваше точно сега“, разказва мъжът.

Поради високите показатели минава на хемодиализа.

„За един млад човек това е много травмиращо. Това са едни изтощителни процедури, които ти помагат да живееш, но не мога да кажа, че да живееш по-добре. Самите процедури са натоварващи, водата ти е ограничена“, казва Димитър.

А четири години след изграждането на мехура идва ред и за трансплантация на бъбрек.

Трудно му е да повярва, че има трупен донор за него.

„При мен нямаше вариант да бъде от жив донор, въпреки че по изследвания майка ми можеше да ми стане донор. Причината бяха многото операции и трябваше на мен да ми сложат десен бъбрек, който се слага отляво. Лекарите положиха зверски усилия, за да направят всичко това. И с техните умения направиха нещо, което за първи път се прави в България“, разказва Димитър.

Част от трансплантационния екип е и д-р Катина Стойчева.

Освен лекар и пациент, двамата вече са приятели. Защото някой живее благодарение на друг.
„Ние не си оставяме работата в болницата. Това е един постоянен процес - мислиш как можеш да подобриш себе си и пациентите. Винаги се надявам и се моля нещата да завършат благополучно и за пациента, и за нас, разбира се“, казва д-р Стойчева.

А когато заговорим за проблемите, чуваме едно и също.

„Има много нереализирани донорски ситуации и за съжаления списъкът на чакащите от 6-и март са 877 човека, като извън този списък има поне още 3-4 000, които не желаят да бъдат в него, защото нямат надежда, че могат да ги извикат някога за трансплантация“, споделя Димитър.

"За съжаление като общество трябва да поработим върху това нещо. Много хора бягат извън България да се трансплантират с живи донори. Това е нещо, което в България може да се прави и се прави много успешно“, посочва д-р Стойчева.

„Моята битка приключи, но има много хора, които водят техните битки и трябва да се борим и за тях“, казва Димитър.