„Младите лекари“: Историята на д-р Асенов от УМБАЛ „Александровска“
Анелия Джамбазка
Споделете статията
Предизвикателството да лекуваш пациенти с редки неврологични заболявания. Този професионален път е избрал д-р Огнян Асенов от Александровска болница. Забелязан още като ученик от проф. Ивайло Търнев, днес, години по-късно младият лекар върви по стъпките на своя учител, като търси носители на рядко заболяване. Репортаж на Анелия Джамбазка.
Наследствена трантиретинова амилоидоза. С тази диагноза у нас са установени малко над сто души. Болестта е рядка и не особено позната, а вероятността за наследяване е 50%. Именно това провокира д-р Огнян Асенов от клиниката по Нервни болести в УМБАЛ „Александровска“ да я включи в дисертацията си.
Към момента болните са над сто, а носителите, т.е. преките родственици са над 60. Имаме програма за проследяване на носителите, с цел да се прогнозира заболяването. Началният етап започва най-често със засягане на периферната нервна система., засягане на тънките влакна, с болка, с парене в ходилата и дланите, може да има необясним спад на тегло. В България до сега са открити пет мутации на това заболяване. Най-честата е характерна за района на Благоевград и Кюстендил.
В България възрастта при диагностициране на заболяването варира между 20 и 80 години.
„Когато имаме оплакване от страна на пациента или заболяването е напреднало, при този метод амплитудите не се усещат. При безсимптомните носители, които нямат никакви оплаквания и са на около 20-25 г., при тях отвеждаме амплитуди и вече ако прогнозираме 10 г. Преди проявата на заболяването, може да започнат да намаляват. Болестта се проявява над 50 и средната възраст при мъжете е по-ниска“, обяснява д-р Асенов.
Целта е на младия лекар е да открие повече носители на болестта, за да бъдат взети мерки навреме.
Безсимптомните носители се проследяват, в зависимост от възрастта им и от подлежащата мутация. Най-често на три месеца, на шест месеца, на една година, и когато имат оплаквания, се свързват с нас. Това е апарата, той прави оценка на засягане на тънките влакна, тъй като при това заболяване преди пациентите да имат субективни оплаквания, а чрез изследванията може да се види дали тези влакна са засегнати. Ако имаме отклонение при двата метода, този пациент може да започне терапия.
Лечението на болестта се поема от Здравната каса. Освен с тази болест д-р Асенов ежедневно среща пациенти с различни заболявания на нервната система.
Д-р Огнян Асенов е част от екипа на проф. Ивайло Търнев и негов ученик. Именно професорът е първият, който вижда заложбите на младия лекар, още докато е ученик.
„Още от малък, може би това ще прозвучи като клише, но винаги когато ме питаха какъв искаш да станеш когато пораснеш, отговарях лекар. В крайна сметка, когато вече бях в 10-ти клас, проф. Търнев организираше курсове по биология и химия. Имах тази възможност да се запиша, така че изкарах курсовете, кандидатствах и в София и Плевен и Варна бях приет, и в крайна сметка записах тук в София“, разказва лекарят.
Родителите на д-р Асенов живеят в Германия, но въпреки това той избира да остане тук.
Никога не съм мислил да се обучавам, да специализирам или да работя в чужбина, защото не мисля че обучението, което получавам в тази клиника, в тази болница, не мисля че може да бъде по-добро навън. Разбира се има и други пречки с които се сблъскваш всеки ден и общо взето, заради възнаграждението, от финансова гледна точка, но в крайна сметка искам да дам пример на моето семейство и на моята дъщеря независимо какви пречки има, да работи и да се занимава с това, което обича.
Една от мечтите на д-р Асенов е някой ден да лекува и тези, които нямат достъп до специалисти като него. Например по селата и малките градчета.
„Интересно е да откриеш причината за проблема на дадения пациент и след това да му помогнеш. И може би най-важното е колкото и да сме натоварени, колкото и да сме притиснати от външни фактори като здравна система, като ежедневие, като натовареност, винаги да гледаме да покажем пред пациентите нашият професионализъм“, смята младият лекар.
За Euronews Bulgaria Анелия Джамбазка.
Споделете статията
