13 декември 2021 г. – датата, на която правителството, съставено от политическите партии Продължаваме промяната, БСП, Има такъв народ и ДБ и начело с премиера Кирил Петков е избрано от 47-ото Народно събрание. Днес, точно 6 месеца по-късно, бъдещето му става все по-неясно. След разразилите се политически скандали в последните дни и напускането на коалицията от ИТН, предстои да стане ясно колко още време може да съществува то в новия си формат.

Правителството стартира своята работа в условията на сериозни кризи.

Управляващите трябваше да вземат бързи решения по отношение на продължаващата пандемия от Covid-19 и да ускори процеса по ваксинация, каквато беше и първоначалната заявка в предизборната кампания. Едно от решенията, целящо да стимулира една от най-застрашените от коронавируса групи – тази на възрастните хора, бе те получат 75 лв. след ваксинация. Спорен е обаче ефектът на тази мярка – България остава на дъното в списъка на страните от ЕС по отношение на процента ваксинирани.

Промените в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) също бяха сред приоритетите на новите управляващи. От 9 членовете й бяха намалени на 5 с цел оптимизиране на средствата за заплати. През февруари бе избран новият председател на КЕВР – Станислав Тодоров.

Също през февруари светът се събуди с новината за започналата война на Русия с Украйна.

На правителството се наложи да предприеме бързи действия по отношение на позициите на страната ни в този военен конфликт. Решението дали да бъде предоставено оръжие на Украйна или само хуманитарна помощ доведе до спорове в парламента.

Наред с това възникна и бежанският въпрос, както и нуждата от решенията как да бъдат подпомогнати хилядите украинци, търсещи убежище у нас. В началото правителството направи бърза организация и голяма част от бежанския поток бе овлядян, а хората - настанени в хотели на морето. Разноските по настаняването бяха поети от държавата. Когато обаче дойде моментът украинците да напуснат хотелите, заради старта на туристическия сезон, създадената организация по разселването им в страната бе определена като провал. Стигна се до обвинения – както към украинците, които отказаха да бъдат част от този процес, така и към вицепремиера Калина Константинова, която прекрати акцията по преместването им към държавни бази, поради липса на желание от тяхна страна.

Правителството направи редица стъпки по казуса със смяната на главния прокурор. През март министърът на правосъдието Надежда Йорданова отправи предложение за предсрочното освобождаване на Иван Гешев. Той от своя страна изпрати становище до Висшия съдебен съвет като подчерта, че това предложение е изцяло политическо и не се основава на правни аргументи.

Арестът на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов

Заедно с него, през март бяха задържани и бившият министър на финансите Владислав Горанов, както и ПР-ът на Борисов – Севдалина Арнаудова. Още в същата нощ те бяха освободени, а по-късно съдът постанови, че арестът е бил незаконен. Сигналът, станал причина за задържането, е свързан с бизнесмена Васил Божков и твърденията му, че е бил изнудван да плаща 20% от печалбата си на Горанов и Борисов.

Отказът на България да плаща руския газ в рубли доведе до неговото спириране и търсенето на алтернативни варианти. За едно от ключовите решения на това правителство до момента се счита именно осигуряването на енергийна независимост от Русия – това стана възможно, благодарение на договарянето на доставки на втечнен газ от САЩ през май на цени по-ниски от тези на “Газпром”.

Темата за Северна Македония се оказа една от най-конфликтните за управляващите. Тя стана повод за излизането на партията ИТН от управляващата коалиция, което разклати правителството и постави на дневен ред въпроса за неговото оцеляване.

Вдигането на ветото на България за началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония в ЕС станаха една от най-важните теми, с които управляващите трябва да се справят.