Иван Кънчев: Трети март е еманация на българския порив за свобода
Ани Балджиян
Споделете статията
„Малко се говори за едни събития, които предхождат трети март. За мен трети март е еманация на продължилия няколко десетилетия порив на част от българското общество към свобода. Например за Цариградската посланическа конференция, която се случва година по-рано, не се говори толкова много, а това е събитие почти без аналог в българската история.“
Това заяви в студиото на „Добро утро, Европа“ Иван Кънчев – автор на четири книги и един от създателите на популярния проект „Българска история“.
„Тогава се събират Великите сили в столицата на Османската империя и заседават да решат българския въпрос. Не са се събрали само и единствено за България, но поводът е потушаването на Априлското въстание и отзвукът, който благодарение на Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Макгахан, Джузепе Гарибалди и други се разпростира из цяла Европа и това става проблем за всички Велики сили. Това е първият път, когато българското общество с това, което е направил, е в центъра на политическите събития и впоследствие се стига до освободителната война“, коментира историкът.
По случай 3 март от „Българска история“ издадоха нещо изключително рядко и ценно – фототипно издание на един от първите учебници по българска история, отпечатани в зората на модерна България. Неговият автор е Драган Манчов, който заедно с Христо Данов е определян от Иван Вазов като „два просветителски факела“, които възраждат българското.
Този учебник по българска история е написан през 1879г. Това издание разказва за събития, които се случват буквално преди няколко месеца. Одобрен е тогава от тогавашната комисия по просветата.
Накрая е добавен буквално един абзац за Санстефанския мирен договор, с което се казва, че отново българската държава се връща на политическата карта. Буквално така завършва учебника, че българската държава се завръща на картата със Санстефанския мирен договор, в нейните справедливи граници. Това може би е единствения учебник, който завършва със сбъднатия национален идеал още преди да се превърне той в национален идеал – нещо, което тогава е било факт, макар и за няколко месеца.
Учебникът проследява историята от създаването на Дунавска България до 1878 г. проследява има неточности
По думите на Кънчев, въпреки че в учебника има фактологически неточности, което е било нещо нормално за тогавашния етап от развитието на историографията, в него се забелязва по-лично отношение към историята на нашия народ.
„Учебникът започва с уводни дума на автора, който обяснява, че поради факта, че всички ние сме българите е добре да познаваме историята на нашия народ“, каза Кънчев.
По неговите думи в този учебник е еманацията на Възрожденският дух, защото самата личност на автора е негово въплъщение.
Липсва ни национално самочувствие. Липсва ни това да се изправим. Да не сме винаги най-верният съюзник и след това първият, който се отрича и то по най-жестокия начин. Визирам Народния съд, първите години на демокрацията, Русия. Всеки един строй, всяка една епоха постига нещо. Дори в някои случаи негативното да надделява. Грехота е да не се вземе и позитивното. Ние в последните 150 години се обръщаме най-яростно против това, в което сме се кълнели до вчера.
Според Кънчев бихме отправили много хубаво послание към света, ако нашият национален празник бъде 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
„Моето мнение е, че много хубаво послание бихме отправили като цяло не само към нашето общество, но дори и към света, ако 24 май е наш национален празник. В почти всички държави техният национален празник отбелязва някакъв политически акт – независимост, освобождение, съединение. Докато 24 май е почти без аналог в световната история, но не го казвам, защото имам проблем с трети март. Казвам го заради богатството на нашата история и това, че наистина подценяваме 24 май – това достижение на българската държава“, смята историкът.
Целия разговор вижте във видеото.
Споделете статията
