Започна с енергията, но кризата с разходите за живот се разпространи във всички сектори и страни в Европа. Проблемът има много компоненти, но този, който наистина тревожи политическите лидери и засяга най-много домакинствата, е скокът на цените на храните. През февруари цените на газа в Европа паднаха до най-ниското си ниво от почти 18 месеца, но цените на храните продължават да се покачват.

„Когато говорим за цените на енергията спрямо цената на храните, има ефект на „забавяне“, който трябва да отчетем. По-ниските цени на енергията, които имаме сега, трябва да се превърнат в по-ниски разходи за производство на храни, за да видим разликата. Например, цените, които виждаме в супермаркетите днес, отразяват цените на енергията преди 6 месеца, когато храната е била произведена. Смятаме, че ще видим спад на цените на храните след около 6 месеца, ако цените на енергията се стабилизират“, коментира Рик де Оливейра – анализатор на енергийния пазар.

През януари цените на храните в ЕС са се повишили средно с 18.4% спрямо предходната година. Унгария е най-засегната с 48.2%, следвана от Литва с 32%. Най-нисък е процентът в Швеция – 5.8% и Кипър – 10.3%.

„Смятаме, че потребителското доверие определено ще се подобри към края на 2023 г, но ще отнеме много повече време, за да се разреши кризата с разходите за живот“, посочва Рик де Оливейра.

Доклад за риска на Световния икономически форум за 2023 г сочи, че кризата с разходите за живот е най-сериозната заплаха за световната общност.