Домът на семейството на Юрий е сринат. За щастие семейството не е вкъщи, когато падат ракетите. Сенките на техния живот преди 24 февруари все още са видими в отломките на някогашния им дом.

Разрушенията от руския обстрел в Ирпин са били изключително големи.

Сега Юрий с двете си ръце сам възстановява дома, в който някога е живяло семейството му. Неговите деца и внуци се намират във Франция, а той мечтае да се върнат при него.

Така изглежда днес домът на Юрий, в който е прекарал целия си съзнателен живот. В Ирпин тази гледка е често срещана. Разрушенията идват в дома на Юрий с оттеглянето на руската армия от района на Киев в началото на април. За щастие тогава той не е вкъщи, но и с очите си е виждал ужаса на обстрела.

Година след началото на войната Юрий все още не може да разчисти разрушенията. Живее тук - във временна построй, предоставена от властите в града. И всеки ден със собствените си ръце малко по малко възстановява дома си

В дома си са останали само Юрий и 82-годишният му баща Виталий. Техните внуци и правнуци са разпръснати в Европа, завлечени от огромната бежанска вълна от Украйна. Двамата се чуват с тях всеки ден и мечтаят скоро да ги видят отново. Докато разговаряме с тях, чуваме поредния сигнал за въздушна тревога. Баща и син казват, че вече отдавна не ги е страх.

Виталий: Свикнахме вече. И с лошото се свиква, не само към хубавото.

Юрий: И когато падаха снарядите, бяхме тук. От тревогата ли да ни е страх?

Виталий: Тук няма и къде да се скрием. Трябва да бягаме, а не искаме.

Преди почти година и Юрий, и Виталий бягат, когато руските танкове са на метри от тях. Само за няколко седмици се връщат у дома, но винаги ще помнят с благодарност:

И днес Виталий и Юрий имат нужда от помощ, за да могат да построят отново дома, който отново да събере цялото им семейство заедно. Молят хората, които са съпричастни с бедата им, да им помогнат със средства, за да купят всичко необходимо и да превърнат руините отново в дом.