Буча - историите на хората, които се изправиха срещу ужаса
Анастасия Димитрова
Споделете статията
Пренасяме се в Буча почти година след окупацията на града от Русия. На 27 февруари 2022-ра войски и танкове навлизат в града и остават там повече от месец. След изтеглянето им остават десетки тела на убити, стаи за мъчения и масови гробове. Анастасия Димитрова и Александър Шопов разказват историите на две жени, оцелели след окупацията.
Познахте ли това място? Така изглежда улица "Вокзальная" в Буча днес. А ето как изглеждаше след руската окупация през март миналата година.
"Това е улица "Вакзалная". Тук беше училище. Спирка. А това е оградата ми - бившата. На 30 метра от тук има девет танка - изгорели".
Така Сергей описва гледката на сутринта след като украинските военни взривяват колона руски танкове, проправящи си път към Киев в началото на пълномащабната война. Майка му Лариса разказва за окупацията.
На пети март на улицата докараха танк. Влязоха пет души с автомати. Изкараха мъжете навън, провериха им документите и ни казаха: знаете ли, че ви окупирахме? Каза ни, че ни е провървяло с тях, защото другите направо стреляли в краката.
След нападението спират токът, газът и водата.
"Добре че успях да сваря 10 яйца и 10 картофа, имахме и малко сланина. Когато ни изпратиха в сарая, не ни разрешиха да запалим печка, за да сготвим нещо за ядене. Ядяхме на ден по едно яйце, по половин картоф и малко сланина. Толкова беше страхотно, когато след окупацията пристигна хуманиратната помощ. Когато видяхме хляб така се зарадвахме, че го целувахме и плакахме", казва още Лариса.
За Олга окупацията започва още преди девет години. Когато руските сили за първи път нахлуват в Донецк, тя е принудена да бяга. Затова, когато историята се повтаря в Буча тя решава да не започва живота си отначало за трети път.
Избягахме от Донецк, изоставихме дома си. Просто реших да остана тук и каквото ще да става. От тук да си тръгна нямам нито сили, нито възможности, нито желание.
Тя обаче има късмет - руските военни остават около дома ѝ само за седмица.
"Нямахме ток, нямахме газ, нямахме вода. Готвихме първоначално в котел навън. Маркираха ни с бели превръзки на ръцете. Това беше знак, че сме мирни жители. Така ни разпознаваха", спомня си Олга.
И двете жени остават живи за разлика от стотици други жители на Буча. Които след изтеглянето на руските сили бяха намерени застреляни, горени, със завързани ръце и следи от мъчения. А днес Буча се възстановява. Благодарение на даренията за Украйна материали са предоставени за ремонтиране на всички пострадали домове.
Споделете статията
