Лицето на войната в Украйна в покъртителни кадри
Елеонора Христозова
Споделете статията
Мъчителната година руска инвазия в Украйна вървеше с безброй покъртителни истории.
Лицата на войната. Белязани от ужаса, който ги връхлетя неочаквано. Стотици истории, които хващат за гърлото. Милиони разбити човешки съдби. И над 430 убити деца.
Журналистите от Асошиейтед прес, които са на първа линия на фронта, запечатват истинския ужас, който руските войници донесоха със себе си. Те разпространиха покъртителни кадри на умиращи, ранени хора - невръстни деца и бременни жени, тежко пострадали младежи. Отчаянието на лекарите. Лицето на войната.
Спуснахме се под земята жените с децата, но долетя снаряд и се взриви. 2 деца не можаха да ги спасят. Не знаеш къде да бягаш…Кога ще свърши всичко това?
МАРИУПОЛ
Мариупол и Буча се превърнаха в символи на зверствата и жестокостта на руските военни.
Пристанищният град беше почти напълно разрушен, хиляди негови граждани загинаха или бяха ранени при мащабния обстрел, на който той беше подложен седмици наред.
При удара на детската болница с родилно отделение в Мариупол, загина бременна жена и нероденото й бебе. Ужасяващите кадри от атаката срещу най-невинните хора на човечеството обиколиха света.
Лекарите положиха нечовешки усилия да спасят изпадналата в шок тежко ранена родилка. Извадили бебето с цезарово сечение, но не успели да го реанимират. Когато разбрала, че губи бебето си, отчаяната майка извикала на лекарите да убият и нея. Въпреки опитите да спасят жената, тя умряла по-късно от раните си. Медиците не успяха да сдържат сълзите си и плачеха на глас.
В хаоса след въздушния удар по болницата лекарите не успели да разберат името на жената, преди близките й да вземат тялото й. Поне някой дойде да я прибере, разказаха те, така че тя не попадна в масовите гробове, изкопани за много от нарастващия брой убити хора в Мариупол.
Журналисти на Асошиейтед прес заснеха окървавени, бременни майки, бягащи от взривеното родилно отделение, крещящи медици, и плачещи деца. Истинско изпитание беше друго успешно раждане, което се превърна в символ на съпротивата срещу стремежа на руския президент да смаже Украйна и да преначертае картата на света в своя полза.
Други покъртителни кадри отново от обсадения град Мариупол. Детенце само на 18 месеца беше откарано по спешност в болницата, след като жилищният блок на семейството му беше ударен от снаряд. Неистовите усилия на лекарите със сърдечен масаж и електрошок не успяха да върнат към живота невръстния Кирил Яцко, който беше ударен в главата от шрапнел в дома си. Съкрушените родители ридаеха безутешно над тялото на детето.
В друго отделение медиците се бореха да спасят 5-годишно момиченце, но тя почина от нараняванията си. Емоциите от смъртта на детето разплакаха целия лекарски екип, а медик, облян в сълзи извика - „Покажете това на Путин! Очите на това убито дете и плачещите лекари...“
БЕЖАНЦИТЕ
Ужасът, който донесе войната, принуди милиони украинци да бягат. И да търсят спасение извън пределите на родината си. Само в първата седмица на офанзивата 1 милион потърсиха спасение в Европа. Към момента те вече са близо 5 милиона.
Световните агенции показваха ежедневно на света кадрите на мъката и страданието. Отчаяни хора, търсещи спасение от руските ракети, разплакани възрастни и невръстни деца сред руините на къщите си, бащи, които прегръщат децата си, преди да отидат на фронта.
Имам само един въпрос. Защо? Живеехме като нормални хора. И нормалният ни живот беше унищожен. Загубихме всичко. Нямам вече работа, не мога да намеря сина си. Той живееше в друга част на града, точно на фронтовата линия.
БУЧА
Освен Маруипол, Буча се превърна в другата голяма болка за Украйна.
Светът беше шокиран и ужасен от зверствата на руснаците в град Буча, недалеч от Киев. Ужасяващите кадри на масови гробове и избити по улиците цивилни в украинския град, след оттеглянето на руски войски, потресе и най-хладнокръвните. И дойдоха първите призиви, международните организации да разследват военните престъпления и тежки на нарушения на човешките права.
Откритията в Буча и другите ни градове, от които са били изгонени окупаторите са чудовищни. Стотици хора са убити, измъчвани, екзекутирани са цивилни граждани. Трупове по улиците. Заложени бомби навсякъде. Руски майки, дори да сте отгледали мародери, как те станаха палачи? Те са лишени от всичко човешко. Концентрирано зло е преминало през нашата земя. Убийци, палачи, изнасилвачи, мародери, които наричат себе си армия. След това, което направиха, те заслужават само смърт.
Гледката на улици осеяни с тела, някои застреляни в гръб, докато карат колело, други вързани и измъчвани, смразяват кръвта. Последваха още по-страшните - масовите гробове.
Тези хора просто се разхождаха и те ги застреляха без никаква причина. Просто стреляха. В другия квартал беше още по-лошо. Стреляха, без да задават никакви въпроси.
Той беше мирен и честен човек. Умен човек, който обичаше да работи. Те просто,жестоко и с пълно съзнание го смазаха до смърт с руски БТР.
ЗАПОРОЖКАТА АЕЦ
И докато светът с тревога и гняв следи военните безчинства на руснаците, други смели мъже продължават да се грижат, да бъде избегната ядрената катастрофа. Заради атаките срещу град Запорожие и най-голямата Атомна централа в Европа. Специалистите от АЕЦ-а разказват за страховете си, че ще бъдат отвлечени, измъчвани или убити от руските сили, окупирали съоръжението още в първите дни от войната. Руснаците бият и малтретират персонала. Когато Русия нахлу в Украйна, армията превзема централата в Запорожие, но запази украинските специалисти, за да я управляват.
Беше трудно от психологическа гледна точка. Отиваш в станцията и виждаш там окупаторите. Виждаш бронетранспортьора им със символа Z и техниката им. Имаше мъчения, пускаха им електричество. В гората, която заобикаля града, се появиха гробове. Всички разбраха, че се случва нещо ужасно.
Повече от 1000 души, включително работници от завода, са били отвлечени от Енергодар, изчислява кметът в изгнание, който избяга, след като отказа да сътрудничи на руснаците.
Руснаците измъчваха хората в сградите на местната полиция и службите за сигурност. Използваха мазета в града и в индустриалната зона. Случвали са се страшни неща – изтезавали са ги с електричество и са пребивали хора.
Знаете ли, че вече около 200 остават отвлечени. Такива, които са реагирали срещу руснаците, са били измъчвани и отведени.
НАДЕЖДАТА
Надеждата е в бъдещото поколение. Осеммесечният Даниел Юшченко обаче все още не е срещнал баща си. Младата му майка избягала от ужаса на войната, когато била в началото бременността си. Така подобно на милиони други бежанци, повечето жени и деца е намерила сигурност в Румъния, за да даде шанс за живот на невръстния си син. И се моли войната вече да свърши и да събере семейството си.
Много е тежко да гледаш новините и да виждаш цялата тази мизерия, ракетните удари, смъртните случаи. Всеки ден се случва нещо и е трудно да го видиш. Това е една нереална агресия от страна на Русия. Надяваме се скоро да победим. Да, много е трудно, но ние вярваме в доброто.
Надежда на Украйна дадоха и големите "Пинк Флойд". Отвратен от руската инвазия в независимата страна, Дейвид Гилмор подкрепиха украитците като записаха версия на станалата знаменита покрай войната украинска песен "Ой, червена калина на поляна", близо 30 години след последното им парче на групата.
Споделете статията
