#ГодинатаНаВойната: Една година събрана в един ден. 24 февруари по #EuronewsBulgaria

На живо от Украйна и най-близките до конфликта държави. За терора, последиците и разбитите съдби

Коментираме всичко най-важно с колегите от мрежата на Euronews - Euronews Romania, Euronews Serbia, Euronews Albania, Euronews Georgia, Саша Вакулина от централата в Лион, главният ни редактор Марина Стоименова от София и Анастасия Димитрова от Киев, Украйнa

Анастасия, България.

Здравейте от Киев! Животът на украинците се е променил драстично през последните 12 месеца. През първите седмици на войната милиони хора напуснаха страната, надявайки се на спасение. Днес, много от гражданите на Киев са се върнали по домовете си. Сякаш вече са свикнали със сирените за въздушна отбрана. Знаят добре какво се прави в подобни ситуации.

Дни преди да отбележим година от началото на войната, тук, в Киев, се налагат допълнителни мерки за сигурност. Училищата в столицата са затворени - децата преминават на дистанционно обучение. Властите призоваха гражданите да бъдат бдителни, тъй като има опасност от бомбандировки. Някои от столичаните са решили да напуснат временно домовете си и да отидат на по-безопасно място.

Дните преди 24 февруари бяха белязани с някои ключови визити, най-значимата от която е тази на американския президент Джо Байдън. Той пристигна в Украйна в понеделник. В разговор с президента Зеленски той го увери, че Западът ще продължи подкрепата си за Украйна до края.

Едновременно с това обаче Русия продължава офанзивата си в Донецка и Луганска област. Според експерти офанзивата, която се очакваше през пролетта, вече е започнала. Тя обаче е в по-малък мащаб в сравнение с тази, която преживяха хората година по-рано.
Що се отнася пък до икономиката на страната, през последната година тя пострада доста сериозно. Конфликтът засегна буквално всеки един гражданин на Украйна. Според последната прогноза на Международния валутен фонд украинската икономика ще започне постепенно да се възстановява през тази година, но определено ще има нужда от съдействието на западните си съюзници. Споменавайки това, виждаме, че военната помощ се разраства. Все повече страни изпращат на Украйна необходимото, за да се защити.

Нука, Грузия

Да, точно така. Грузия се оказа убежище за десетки хиляди украинци след началото на войната. По официални данни 150 000 граждани на Украйна са пристигнали в Грузия от 24 февруари до сега. Много граждански и неправителствени организации бързо предприха действия и започнаха да събират средства, за да помогнат на засегнатите от войната хора.

Не можем да кажем обаче, че отношението на грузинците към пристигащите руснаци беше толкова приветстващо. След 24 февруари над 1 500 000 руснаци пресякоха границата. Със сигурност можем да кажем, че този огромен поток от хора имаше сериозни последици. Като за начало се изостриха проблемите със сигурността. Знаете, че Грузия и Русия не подържат дипломатически отношения след 2008 г. В този смисъл не е изненада, че грузинците се страхуваха за безопасността си и за националата сигурност, въпреки факта, че пристигащите руснаци бягаха от режима на Путин и не искаха да участват във войната му.

Що се касае до последиците, определено икономическия сектор беше сериозно засегнат. Цените скочиха в доста направления, особено тези на хранителните продукти и на недвижимите имоти. В Тбилиси в момента е много трудно да си наемете или купите апартамент. И последно, според направено скорошно проучване на общесвеното мнение в страната, по-голямата част от грузинците смятат руснаците за заплаха за националната сигурност и призовават правителството да наложи визов режим на пристигащите от северната си съседка.

Андра, Румъния

Здравейте на всички! Почти 4 000 000 украинци са пристигнали в Румъния след началото на войната. Чуваме наистина сърцераздирателни истории. Виждаме семейства да се разделят на границата, оставяйки мъжете да се върнат в Украйна. Първите дни бяха доста трудни. Хората се редяха на опашка на границата с часове, надявайки се единствено да оцелеят. Да оцелят децата им.

Днес, година по-късно, чуваме и някои вдъхновяващи истории. Украинците са продължили с живота си. Някои от тях са започнали бизнес, други водят децата си на училище. Опитват да водят нормален начин на живот, но разбира се, винаги говорят за случващото се в родната им Украйна. Мислят за съпрузите си, братята си или бащите си. Що се касае до помощта, която правителството оказа на тази огромна вълна бежанци, като за начало опита да ги настани в обособени лагери. Също така помогна с плащането на наеми на тези, решили да си вземат жилище. Децата бяха мотивирани да ходят в румънски училища. Специално се изпратиха учители, които говорят украински, да работят с децата, за да последните не се чувстват изолирани от останалите си съученици. Такава е ситуацията тук, в Румъния.

През изминалата година постоянно говорихме за кризата с хранителните продукти. Това никога, до преди началото на войната, не е било основна тема на разговор сред румънците. Разбира се, и тук цените скочиха силно нагоре. Хората започнаха да се питат какво още предстои. Цените на хранителните продукти, алкохола, цигарите, както и на енергиийните разходи, бяха сред най-високите. В Румъния инфлацията е около 16 процента. Средната заплата се увеличи с 13 процента. Хората в страната търсят начини да се справят с това изненадващо поскъпване на живота. За да онагледим казаното, ето няколко примера: поскъпването на яйцата е с 35 процента, енергийните разходи са четири пъти по-високи, зърнените закуски - два пъти по-скъпи. Хранителните продукти като цяло са по-скъпи с 23 процента. Накратко казано, румънците опитват да променят консуматорските си навици. Когато отиват на пазар, си позволяват да купят само нещата, които са им истински необходими. Разбира се, гледат и кои стоки са на най-изгодни цени. Най-засегнати са пенсионерите. Те споделят, че има седмици, в които си позволяват да ядат яйца или месо само веднъж на всеки седем дни.

Франко, Албания

Здравей, Марина! Много ти благодаря за въпроса! Албанските туроператори, както и самата държава инвестираха много в привличането на възможно най-голям брой чуждестранни туристи. Колкото до потока от руснаци и украинци, той не е мащабен. И все пак, по официални данни през последните 6 години, в страната са пристигнали 160 000 хиляди руски граждани и над 300 000 украински. Туроператорите, с които разговарях, споделят, че след началото на войната в Украйна, са били принудени да отменят резервациите на всички пристигащи от двете държави. Притеснява ги силно фактът, че агресията в Украйна възпроизведе и друг резултат. Текущата туристическа ситуация показва, че гражданите от двете воюващи страни не влизат на територията на Албания, въпреки решението на правителството да отмени изискването на визи. Още едно ключово важно последствие от нахлуването в Украйна върху този важен и от икономическа гледна точка сектор, е че туристи и от съседните на Украйна и Русия страни намаляват. Като поляците, чехите и унгарците например. Туроператорите се опасяват, че тенденцията, която тъкмо е набирала сили и инвестициите са започнали да се възвръщат, вече я няма. Към настоящия момент албанските туроператори, заедно с правителството, правят огромни инвестиции в стремежа си да привлекат възможно най-много чуждестранни туристи от съседни ни държави. Интересно е, че туристи от Испания, Англия, от Западна Европа като цяло, пък идват в Албания, опознавайки я като една от последните непосетени дестинации.

Боян, Сърбия

Ситуацията в Сърбия, Марина, е доста сходна с описаната картина в Румъния. Веднага след началото на войната в Украйна, цените тръгнаха нагоре. Гражданите бяха разочаровани, тъй като покачването на храните в тази селскостопанска страна ги засегна пряко. На правителството му се наложи да обяснява, че проблемът идва от прекъснатите вериги на доставки. Всичко стана по-скъпо - торовете, горивото, транспортът... Държавата се намеси, опитвайки да контролира цените на основни видове храни. Това балансира положението до момента, в който не се стигна до недостиг на някои хранителни стоки. Именно тогава и всички ограничения бяха премахнати, с изключение на тези върху горивата, които все още са под контрола на правителството. Към момента средната заплата на сърбите, не мога да ви кажа точни числа, но с нея бихте могли да си купите подобно количество стоки, както румънците. Ще дам обаче следния пример: миналата година с възнаграждението си сърбите можеха да си позволят 430 литра олио за готвене, а сега биха могли да си купят само 360. Това са 70 литра по-малко. Освен това можем да си купим 521 яйца по-малко в сравнение с 2021 г. Именно тези разлики притесняват гражданите на Сърбия. Има обаче и един добър аспект в настоящата ситуация и той е, че сметките за комунални услуги, както и енергийните разходи не се покачиха, или поне не се покачиха много. Но от друга страна, положението стана доста тежко за хората без собствено жилище. Цените на наемите се покачват. 200 000 руснаци, които дойдоха в Сърбия след мобилизацията, наеха всички апартаменти. Цените на наемите скочиха на места с около 300 процента. С други думи, ако нямате собствен дом, имате проблем или с наема, или с погасяването на заемите, лихвите на които също се вдигнаха 20-30 процента. Това наистина засегна населението.

Сръбско-руските взаимоотношения са доста по-различни в сравнение с връзките на Русия с други страни. Ще започна с това, че за разлика от други държави от Източна Европа, Сърбия никога не е била управлявана или доминирана от Русия. В този смисъл историческото ни минало е от части позитивно. Но да не говоря за минали времена. Русия и днес е важна за Сърбия, тъй като тя ни оказваше голяма помощ в предотвратяване независимостта на Косово. Русия е част от съвета за сигурност на ООН и налага вето на всички решения, спомагащи автономността или членството на Косово в ООН. Именно осланяйки се на това, двете страни имат добри взаимоотношения от години и десетилетия, а реториката винаги е била приятелска. След нахлуването в Украйна обаче, Сърбия буквално се озова между чука и наковалнята, тъй като страната кандидатства за членство в ЕС, а пък Съюзът налага санкции. Нещо, което Сърбия не би направила. Това е и причината, поради която сме обект на чести критики от европейската столица Брюксел. Това, което допълнително усложнява ситуацията, е тази „рана“ от 1999 г. Обществено проучване показва, че сърбите не толкова искат да са с Русия, колкото не желаят да подкрепят НАТО заради бомбандировките през 1999 г. В крайна сметка след като и сръбското правителство започна да намеква за евентуални неизбежни санкции срещу Русия, предвид разрастването на конфликта, виждаме, че времето да изберем на коя страна да застанем, е настъпил. Някои хора обаче трудно се примиряват с тази мисъл.

Франко, Албания

Що се касае до Албания, не само политическите партии, и имам предвид буквално всички политически формации, но и обществото, е срещу агресията на Русия. Смятат нахлуването за тотално нарушение на суверенитета и интегритета на Украйна. Но заговорим ли за икономическите последствия, албанците с малки доходи усещат натиска. Колегите из цяла Европа споменават покачването в цените на някои основни хранителни продукти. Това, разбира се, се случва и в Алабния. Поскъпване се усеща в хляба, който купуваме всеки ден, захарта, солта, но най-вече в горивата. Именно поради оскъпения транспорт, цените на стоките, предвижвани от различни краища на страната, или внасяни извън пределите й, скочиха драстично. Но въпреки последствията, гражданите на Албания не подкрепят нахлуването в Украйна. Реакцията е еднозначна - Албания не подкрепя агресията на Русия. От геополитическа гледна точка обаче, албанците следят с огромно внимание усилията на комисарите на ЕС и САЩ, що се касае до проблема между Република Сърбия и Република Косово. Работи се в посока на споразумение, което в близкото бъдеще ще допринесе за стабилизиране на ситуацията. Знаете, че Албания е страна-членка на НАТО, а миналата година кандидаствахме и за присъединяване в ЕС.

Нука, Грузия

Говорейки за прилики, мисля, че много хора си спомнят какво се случи в Грузия през 2008 г. Връщайки лентата назад, плановете на Путин тогава бяха почти идентични с тези за агресията в Украйна. Русия нахлу в Грузия с претекста, че защитава грузинците от… самите грузинци. Дори тогава, както прави и сега, Москва не нарече действията си „война“. За Русия това беше „миротворителна операция“. Враждебните отношения между Русия и Грузия обаче не започнаха през 2008 г. Ако погледнем назад в миналото и в новата ни история, в продължение на няколко десетилетия, след разпада на СССР, Грузия беше обект на няколко кървави конфликти. Русия все още продължава да окупира 20 процента от грузинската територия. В този смисъл е съвсем естествено, че всички стари травми и рани се завърнаха в животите ни след началото на войната в Украйна. Грузинците си пропомнят предупрежденията, които са отправяли, а именно, че Русия няма да се ограничи до Грузия. Ще стигне по-далеч.

Анастасия, България

Всеки украинец има една надежда, една мечта, и тя е войната да свърши възможно най-бързо с победа над агресора. Както и Саша каза, абсолютно всички са обединили усилията си, за да спомогнат това да се случи. Правят всичко по силите си, за да подкрепят военните, хората в нужда, а и правителството. Хората, с които разговарях през изминалите дни и днес, повтарят само едно: „ние ще победим“. Нека видим.