В 365-ия ден на войната как изглеждат някои от най засегнатите места от първите дни на офанзивата. Предават нашите специални пратеници там – Анастасия Димитрова и Александър Шопов.

"Тук беше антрето. Тук беше котелно помещение, ето там кухня и тук имахме две общи стаи. Имах си дори и езеро с червени рибки. Имахме четири спали на втория етаж, басейн, сауна. Имаше и камина, която все още стои", казва Юрий.

Така изглежда днес домът на Юрий, в който е прекарал целия си съзнателен живот. В Ирпин тази гледка е често срещана. Разрушенията идват в дома на Юрий с оттеглянето на руската армия от района на Киев в началото на април. За щастие тогава той не е вкъщи, но и с очите си е виждал ужаса на обстрела.

„На 4-ти още бяхме тук. Първият снаряд падна у съседите, порази гаража и дома им. Имаше огромен пожар, дойдоха още хора да ни помогнат и го потушихме. Вторият снаряд падна при съседите от другата страна, а третият - само на няколко метра от нас“, продължава той.

Година след началото на войната Юрий все още не може да разчисти разрушенията. Живее тук - във временна построй, предоставена от властите в града. И всеки ден със собствените си ръце малко по малко възстановява дома си АТМ работи на някаква строителна машина В дома си са останали само Юрий и 82-годишният му баща Виталий. Техните внуци и правнуци са разпръснати в Европа, завлечени от огромната бежанска вълна от Украйна. Двамата се чуват с тях всеки ден и мечтаят скоро да ги видят отново. Докато разговаряме с тях, чуваме поредния сигнал за въздушна тревога. Баща и син казват, че вече отдавна не ги е страх

„Свикнахме вече. И с лошото се свиква, не само към хубавото“, казва Виталий.

„И когато падаха снарядите, бяхме тук. От тревогата ли да ни е страх“, пита се Юрий.

„Тук няма и къде да се скрием. Трябва да бяхме, а не искаме“, продължава Виталий.

Преди почти година и Юрий, и Виталий бягат, когато руските танкове са на метри от тях. Само за няколко седмици се връщат у дома, но винаги ще помнят с благодарност.

„В паметта ми се запечатаха всички онези хора, които ни съчувстваха (плаче). Разбираха, че се намираме в беда и помагаха, както могат“, казва Виталий.

И днес Виталий и Юрий имат нужда от помощ, за да могат да построят отново дома, който отново да събере цялото им семейство заедно. Молят хората, които са съпричастни с бедата им, да им помогнат със средства, за да купят всичко необходимо и да превърнат руините отново в дом.

Във видеото долу вижте и разговора между Анастасия Димитрова и Николай Лефеджиев в студиото на PrimeTime.