Ограничава ли Русия работата на медиите през последната година?
След началото на инвазията в Украйна – Русия откри нов фронт в битката срещу опозиционните медии. Владимир Путин одобри закон, с който всяка „фалшива“ според властите информация за конфликта се наказва със затвор.
Въпреки мерките – Марина Овсянникова от държавния „Първи канал“ нахлу в студиото на новините и показа плакат с надпис „Не на войната“. Съдът в Москва ѝ наложи парична глоба. Но после тя се появи близо до Кремъл с нов плакат с думите „Путин е убиец“.
Така беше поставена под домашен арест и използва момента да избяга във Франция. Преминава руската граница трудно и тайно с дъщеря си.
Колата ни затъна в калта. Буквално бягахме през едно голо поле, наоколо беше пълен мрак. Бягахме през полето, без изобщо да знаем накъде. Нямаше обхват, трябваше да се ориентираме по звездите. Беше истинско изпитание.
Овсянникова казва, че се страхува за живота си.
„Приятелите ми се шегуват с мен – дали предпочитам „Новичок“, или полоний. Или автомобилна катастрофа. Това е забавно, но все пак спазвам някои мерки за сигурност“, казва руската журналистка.
Руската журналистка се надява Украйна да си върне всички окупирани територии.
Путин губи властта. Той е сам и изолиран. Затова мисля, че този режим няма да оцелее още дълго. Дните му са преброени. Не ме питайте кога и как ще приключи войната. Единствено мога да кажа, че е нужна абсолютна победа на Украйна. В противен случай Русия няма бъдеще.
От 2012 г. в Русия действа закон за т.нар. „чуждестранни агенти“, който изисква всеки с финансова подкрепа от чужбина да бъде вписван в държавен регистър. В замяна следват редица ограничения, включително участие в политиката.
За „чуждестранни агенти“ са определени стотици личности и организации. Сред тях е новинарският сайт Meduza.
Журналистът Алексей Ковальов коментира за Euronews Bulgaria, че е напуснал Москва миналия март заради руското законодателство. Някои от колегите му в Meduza работят от Латвия от близо десетилетие.
Сега всички живеем зад граница, което за мен също е нов опит, макар че дълго съм живял в чужбина, но всеки път по собствено желание. Сега аз също станах изгнаник.
Но и зад граница – Ковальов казва, че не се чувства в безопасност.
„Даже и в Латвия постоянно се оглеждам, направо сканирам пространството, наблюдавам всичко. Напълно съм убеден, че са безобидни съвпадения, но с периферното зрение непрекъснато следя стои ли един и същи човек или кола в близост до дома ми два дни подред и така нататък“, разказва Ковальов.
Заплахите за руския журналист са станали нещо обичайно.
„Идват анонимни съобщения от типа: „Знаем къде живее семейството ти“. Аз просто вече съм свикнал с това“, споделя той.
През януари новинарският сайт беше забранен в Русия. Властите определиха Meduza за т.нар. „нежелателна организация“, защото според тях „заплашва сигурността на Руската федерация“.
Преподавателят по политически комуникации в университета Nottingham Trent – Колин Александър, казва, че ситуацията само се влошава.
„Откакто Владимир Путин дойде на власт през 2000 г., ограниченията нарастват. И това се отрази до такава степен, че повечето основни медии в Русия имат връзка не непременно с Путин, но с партията му „Единна Русия“ и близки до нея“ посочва д-р Колин Александър, преподавател в университета Nottingham Trent.
Според него авторитарното отношение към медиите е признак на слабост.
„Това е свързано със страха. Този от собствената ти публика. Когато става въпрос за някой като Путин, но и за руската държава като цяло, има признаци на слабост по отношение на желанието за контрол над живота на хората вместо свободата да вземат решения“, отбелязва д-р Колин Александър и добавя:
„Няма еволюция на свободната преса, както в някои западни държави. Свободната и качествената преса са две различни неща. Но свободната преса също може да лъже.“
„Дожд“, „Ехото на Москва“ и „Новая газета“ са само част от медиите, които спряха работа в Русия заради рестрикциите, наложени след началото на войната.