Когато Владимир Путин обяви началото на т.нар. „специална военна операция“, той критикува разширяването на НАТО на изток, към границите на Русия. Година по-късно Украйна, Финландия и Швеция са кандидатки за присъединяване към Алианса.

Каква е равносметката за съюзниците отговаря Златин Кръстев – временно управляващият постоянната делегация на България в НАТО. Разговор с международния ни редактор Габриела Беличовска за войната, за тайните доставки на оръжия от България за Украйна и за разширяването на НАТО.

Посланик Кръстев, благодаря, че приехте поканата за този разговор и всъщност да започнем от темата на деня. Преди година Русия започна своята така наречена „специална военна операция“ в Украйна. Как това събитие се отрази на НАТО и сближи или по скоро раздалечи съюзниците в техните позиции?

– Година по-късно след бруталната руска агресия в Украйна не само Европа, а и целият свят е единен и обединен, тъй като никой не иска отново да се върнем към времената, когато съседни държави, по-големи съседни държави, завладяват територия от по-малките държави или инсталират марионетни правителства, които те управляват. България е против връщането към така наречените сиви зони на сигурност, буферни зони, в които тези държави имат ограничен суверенитет и нямат възможност или тяхната територия зависи изцяло от волята на по-силния регионален хегемон.

От детската градина всички учим за разделение север, юг, изток, запад. В България, на Балканите, в Европа, а и в целия свят, тези разделения след началото на тази война изчезнаха. Това е видно от гласуването в резолюциите в Общото събрание на ООН, където държавите, които подкрепят Русия, се броят на пръстите на една ръка, а държавите против тази агресия често пъти надхвърлят 140.

По-рано през месеца генералният секретар Йенс Столтенберг обяви, че Украйна всъщност изразходва артилерийски боеприпаси по-бързо, отколкото съюзниците могат да ги произвеждат. Очакваше ли се да се стигне до този момент и можеше ли да бъде предвиден подобен сценарий? Защото за изпращане на военна помощ към Украйна се говори почти от началото на войната.

– Всички ние, целият цивилизован свят се надява на мир, тъй като никой не иска тази брутална агресия да продължава. Вижте само какво става с хилядите отвлечени деца, с жертвите, с изнасилванията, с цивилната инфраструктура. Така че, какво сме се надявали преди няколко месеца - всички сме се надявали това нещо да спре. Но на нас ни трябва мир, който е не такъв, който да позволи на агресора само за няколко години да възстанови силите си, нови хора да дойдат в армията, нови оръжия да бъдат произведени. Това стана през 2008 г., когато във войната срещу Грузия, в Крим и Донбас през 2014 г. и отново миналата година.

Конкретно на Вашия въпрос – това, което каза генералният секретар, това са неща, свързани с проекции какво може да се случи в бъдеще. Същевременно няма реална опасност запасите да привършат, тъй като има мерки. Неговите изказвания са в посока индустрията в страните членки да се мобилизира, да може да произвежда повече, съгласно нуждите, които ние усещаме. Така че, това по-скоро е сигнал какво трябва да се направи.

Другото важно нещо, което искам да подчертая е, че НАТО като организация не участва в това. Държавите членки го предприемат. Още от самото начало на тази война основен наратив на руската пропаганда беше, че НАТО участва във войната. Затова НАТО съзнателно избра да не участва по никакъв начин в координацията на военните доставки и всички тези неща, а само по отношение на цивилни, хуманитарна помощ чрез т.нар. всеобхватен пакет за помощ. Така че това, което предоставят отделните държави, и това, което прави индустрията, се координира от Европейското командване на САЩ на доброволна основа. Но не от НАТО.

Йенс Столтенберг каза и че времето за чакане за доставка на боеприпаси с голям калибър се е увеличило от 12 на 28 месеца, тоест с близо година и половина, което на практика означава, че направените днес поръчки за тези боеприпаси ще бъдат доставени най-рано през лятото на 2025 г. Това по някакъв начин прави ли съюзниците уязвими?

– Йенс Столтенберг е добър политик. Той знае как да мобилизира населението, избирателите в държавите членки, а също и индустрията, така че да намали липсата, която споменавате. Тъй като анализите показват, че ние не може да продължим по начина, по който сме продължавали досега. Тоест това, което той казва, е един сигнал как да се променят нещата и те могат да бъдат променени така, че да не бъде застрашена сигурността на Алианса.

Да преминем към България - миналия месец в свое разследване германският вестник „Ди Велт“ съобщи за тайни оръжейни доставки от България за Украйна. Всъщност тайни ли бяха те и за НАТО? Имахте ли вие някаква информация конкретно за нещо подобно?

Както казах, в НАТО не се координират доставката на военни помощи. Идеята е, че всяка държава членка прави това на двустранна основа. Как го прави всяка държава е нейно решение. Има държави в НАТО, които решават въобще да не коментират какво доставят на Украйна. Казват: „Ние доставяме това, което е необходимо“. Така че тук не е мястото, където да се координира тази помощ. Може да се съобщава за нея, но пак на доброволна основа. Така че, отговорът на въпроса Ви е, че това не е нещо, което се разглежда тук, в НАТО.

До 2024 г. страните от НАТО трябва да заделят по най-малко 2% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Ще успее ли да спази България този срок?

– България се ангажира да го спази. Същевременно това, което като временно управляващ българската делегация в НАТО виждам, е, че всички страни членки на НАТО решават доброволно да надвишат тези минимални изисквания, тъй като ситуацията, в която се намираме - една година на война - налага много дълбок анализ на това от какво имаме нужда и повечето държави, включително във връзка с предишния Ви въпрос за производството на средства, налага едни по-високи темпове на разходи за отбрана, особено за инвестиции в отбранителни способности.

Съответно използвам случая - тъй като бюджетът за тази година все още не е гласуван - когато Народното събрание се свика, апелирам България още тази година да изпълни 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана и 0,5% от тях да отиват за инвестиции в отбрана.

Руската инвазия подтикна няколко държави да подадат молба за членство – Украйна, Финландия, Швеция. Възможно ли е след срещата на върха на съюзниците през юли НАТО да има нови членове?

– Да, аз съм уверен, че това ще се случи. Има тристранно споразумение, което беше подписано на миналата среща на върха в Мадрид между Швеция, Финландия и Турция. Това споразумение се изпълнява. Има отделни въпроси, които се надявам да бъдат решени до срещата на върха във Вилнюс. И да имаме 32 държави членки на НАТО.