След месеци на лъжи и отричане на истинските си намерения, на този ден преди една година режимът в Русия реши да започне т.нар. „специална военна операция“ в Украйна под фалшив претекст за „нацисти“ в Киев.

Хиляди човешки животи бяха погубени, а няколко милиона души трябваше да напуснат домовете си, за да търсят безопасно убежище от руските бомби. 2022-а е годината, в която войната се завърна в Европа и малко аспекти от живота на хората останаха незасегнати.

Нахлуването на Русия в Украйна отприщи ада за милиони украинци, разби чувството за сигурност на Европа, разкъса геополитическата карта и разтърси световната икономика. Ударните вълни направиха живота навсякъде по-скъп, влошиха глобалната мигрантска криза и усложниха драматично реакцията на света на измененията на климата.

Формално целта на руския лидер е да избави Украйна от нацистите и да я демилитаризира, но зад тези заявки прозира намерение за слагане на ръка върху всички територии, където живеят руснаци.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски се обърна към нацията, обяви военно положение и обща мобилизация. Произнесе ясно и присъдата над страната агресор.

Атаката на Русия преди зазоряване на 24 февруари разби мира в Европа на парчета, шокира света. Не се сбъднаха някои прогнози, че руските сили ще победят бързо. Украйна оказа ожесточена съпротива и врагът затъна по пътя към столицата Киев. През април Русия се изтегли от района на Киев, оставяйки разрушени сгради, трамватизирани хора и стотици тела.

След март/април фронтовете се изместиха на юг и изток. Пристанищният град Мариупол на Азовско море падна след брутална тримесечна обсада, превърнала го в руини.

„Беше страшно, защото постоянно ни обстрелваха. През деня и нощта децата не спяха, а плачеха. Мислехме, че няма да излезем оттам“, казва Анна, евакуирана от завод „Азовстал“.

Разширяването на НАТО

Войната съживи враждата от епохата на Студената война между Русия и Запада, принуждавайки досега неутралните Швеция и Финландия да поискат членство в НАТО, а страните членки да изпращат все повече войници и оръжия на източния фланг.

Войната съживи враждата от епохата на Студената война между Русия и Запада, принуждавайки досега неутралните Швеция и Финландия да поискат членство в НАТО, а страните членки да изпращат все повече войници и оръжия на източния фланг.

„Надявам се, че Швеция също ще реши да се присъедини към НАТО заедно с Финландия и ще вземем решението едновременно“, заяви премиерът на Финландия Сана Марин.

Опасност от ядрена ескалация

АЕЦ "Запорожие" в Централна Украйна се превърна в обект на постоянни обстрели и атаки, и от двете страни. Генералният секретар на ООН предупреди, че това е "опасна игра с огъня".

„Военното оборудване и персонал трябва да бъдат изтеглени от завода. Трябва да се избягва по-нататъшно разполагане на сили или оборудване на площадката. Районът трябва да бъде демилитаризиран. Всяка потенциална вреда за Запорожие е самоубийство“, предупреди генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

Мисия на МААЕ направи инспекция на място и заяви, че има висок риск от ядрена авария с непоправими последствия.

Фалшиви референдуми и заграбване на украинска територия

На 30 септември Владимир Путин обяви анексирането на 4 области от Украйна, Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска.

Присъединяването на тези територии към състава на Руската федерация бе оповестено след фиктивни референдуми, проведени в тях. Светът отказа да признае резултатите, което означава, че за международния правов ред тези области остават украински.

Опасно близо до конфронтация между НАТО и Русия

На 15 ноември две ракети паднаха на територията на Полша, убивайки двама работници в малко село. Това доведе до сериозни притеснения дали Варшава ще поиска задействането на член 5 от Договора за НАТО, който предвижда съвместен военен отговор, ако страна-членка на Алианса бъде нападната.

Полша обаче се въздържа от подобни действия, заявявайки, че няма доказателства ракетите да са били умишлено изстреляни от руска територия.

Връщането на Херсон

С наближаването на зимата, в средата на ноември, украинската армия, снабдена с оръжия, боеприпаси и добре обучени офицери и войници, успя да изтласка противника от южния град Херсон, единствения областен център, който Москва бе превзела от началото на офанзивата.

Но руснаците си отмъстиха по жесток начин за загубата на Херсон, в продължение на седмици обстрелваха с ракети и дронове критичната инфраструктура на Украйна, което доведе до чести прекъсвания на тока, водата и отоплението за милиони украинци.

По-добре късно, отколкото никога: Българска военна помощ за Украйна

По-добре късно, отколкото никога, България се присъедини към държавите, решили да изпратят военна помощ на Украйна. Решението бе окончателно утвърдено от Народното събрание на 9 декември.

Ожесточение на фронта в Източна Украйна

След като успя да си върне инициативата през декември, Русия започна нови настъпления в източна Украйна. Това бе потвърдено и от украинското МО, и от британското военно разузнаване, и от НАТО.

След като руските сили овладяха Соледар, започнаха офанзива към Бахмут в Донецка област. Там воюва предимно частната руска армия "Вагнер".

„Засега удържаме. Заставаме с картечници срещу танковете и ще видим какво ще стане. Докато имаме дух да се борим, ще се борим“, уверява украински войник на фронта при Бахмут

Другият фронт на настъпление на руската армия е към въгледобивния център Вухледар, който също е в руини. Смята се, че Москва ще иска бързо да установи контрол над него, за да представи една символична победа за първата годишнина от войната.

Приоритетът за Москва в Украйна е да овладее онези градове в Донбас, които не контролира.

За да изпълни целите си, Москва изпраща на фронта вербувани по-рано резервисти, а се очаква Путин да обяви нова мобилизация. Според оценки на Киев, досега Русия е мобилизирала около 500 000 младежи и мъже.

„Не ме интересува. Аз съм обикновен човек. Ако ми кажат да се явя по служба, ще отида. Всички ще умрем. Някои ще си отидат по-рано, други - по-късно. Няма от какво да се страхува“, декларира жител на Москва.

Нови и по-мощни оръжия за Украйна

Украйна получи уверения от съюзниците си от НАТО, че ще получи тежки оръжия, бойни танкове, бронирани машини на пехотата, високоточни бомби, боеприпаси.

Германия обеща танкове "Леопард 1" и "Леопард 2", а САЩ, един батальон танкове "Ейбрамс". Но големият въпрос е кога ще пристигнат оръжията и бързо ли биха направили разлика на бойното поле.

„Голяма мотивация за пехотата е, когато танковете са близо, моралът на войниците е много висок, изпитват по-малко страх. Когато започнем да атакуваме с танкове "Леопард" и "Чалънджър", ще бъдем неудържими“, смята Васил, командир на танк.

При визитите си в Париж и Брюксел, Зеленски даде да се разбере, че продължават разговорите и за доставка на изтребители. Липсата на такива прави невъзможно по-дългосрочното планиране на украинска контраофанзива.

„Ние имаме свобода, дайте ни крила, за да я защитим“, каза президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Неизпълнените първоначални цели и многобройните неуспехи на бойното поле, включително отстъпването на първоначално превзети райони в Донбас, поставиха Путин в неудобно положение и засилиха натиска върху него. Но загубите в жива сила няма да възпрат руския президент.

„Путин много ясно даде да се разбере, че е готов да пожертва каквото е необходимо. Това е част от проблема. Има много изявления, от които съдим, че той е готов да пожертва 300 000 души, които са били мобилизирани... Очевидно говори за нова мобилизация“, смята Фиона Хил, специалист по руските и европейските въпроси.

Путин използва годишнината от победата в битката за Сталинград срещу войските на нацистка Германия за целите на пропагандата.

„Силата на защитниците на Сталинград е най-важният морален фар за руската армия, за всички нас. Нашите войници и офицери са верни на този завет“, каза в своя реч Путин.

Без изгледи за скорошен мир

На 2 и 3 февруари в Киев се проведе среща на върха ЕС-Украйна, на която присъстваха почти цялата Европейска комисия и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Въпреки ясно изразеното желание от Зеленски страната му да започне преговори за членство в ЕС още тази година, висшите гости попариха тези надежди. Дни по-късно в Брюксел украинският лидер се срещна с колегите си от Съюза и отново постави нуждите на страната си, сред тях членството в ЕС бе основен приоритет.

Друг такъв са оръжията, ракети с далечен обсег и изтребители.

„Впечатляващо е да се види колко професионално Украйна напредва в осъществяването на необходимите реформи и работата по тези седем стъпки, например приемането на стратегия за борба с корупцията, възобновяването на дейността на Висшия съдебен съвет, нов закон за медиите, всичко това са стъпки в правилната посока. Трябва да се направи повече, но е важно да се разбере, че няма твърд времеви график. Това е процес, основан на заслуги, така че зависи от страната кандидатка колко бързо постига поставените цели“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

„Много искаме да ни мотивирате, да мотивирате нашата армия, която ни защитава от агресията на руснаците. Имаме нужда от нашия суверенитет, защита на нашите домове и деца, и, разбира се, членство в ЕС. И като казвам имаме нужда от това тази година, имам предвид, Шарл, тази година, 2023-та“, каза Зеленски.

„Чувствам много добре отговорността да получим единодушие на Европейския съвет, ще дадем най-доброто от себе си“, увери председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Засега на хоризонта не се очертават изгледи за мир и е трудно да се прогнозира дали и кога това може да се случи. Естествено, надеждите на целия свят са войната да приключи възможно най-скоро.

Вижте повече във видеото.