Автор: Хорхе Либорейро, Euronews Brussels

Европейският съюз беше създаден, за да спре войните, които опустошават континента, и донесе десетилетия мир.

Но непровокираното, незаконно нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. доведе до равносметка в Брюксел, която постави под въпрос дългогодишни убеждения и предизвика дискусии, считани доскоро за немислими.

Ето кои са петте основни табута, които Европейският съюз се осмели да наруши за една година война.

Оръжейното табу

В годините след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз военните разходи в цяла Европа спаднаха, тъй като политическите приоритети се изместиха другаде, а обществото забрави за надвисналата заплаха от ядрен Армагедон.

До началото на 2020 г. повечето европейски държави бяха видимо под критериите на НАТО, които ги задължават да изразходват поне 2 % от своя БВП за отбрана – факт, който предизвикваше сериозно раздразнение у Белия дом. Предложенията за създаване на обща армия на ЕС останаха строго абстрактни и намериха място по-скоро в мозъчните тръстове, отколкото на министерските срещи.

Но шокът и ужасът от руските танкове, които преминаха през границите на Украйна, отвориха възможност, която години наред оставаше затворена: три дни след като Кремъл започна инвазията, блокът реши да финансира закупуването и доставката на въоръжение за страна, която е нападната.

За пръв път в историята средства на ЕС, предоставени от данъкоплатците, щяха да бъдат използвани за закупуване на оръжия.

"Това е преломен момент", заяви тогава председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Евросъюзът се възползва от Европейския механизъм за подкрепа на мира - зараждащ се извънбюджетен инструмент, за да възстанови разходите за военна помощ и оперативна подкрепа, които всяка столица на държава членка обещава на Украйна.

За 12-те месеца на войната държавите членки вкараха в механизма 3,6 млрд. евро. Като друг прецедент те създадоха мисия за военна помощ, която да обучава украински войници на територията на ЕС. Като цяло военната помощ, предоставена от държавите - членки на ЕС, се оценява на около 12 млрд. евро.

Все пак военната помощ на ЕС бледнее в сравнение с над 44-те милиарда долара, които САЩ досега са отпуснали на Киев.

Табуто за зависимостта

В деня, в който Владимир Путин започна инвазията, износът на изкопаеми горива осигуряваше 40% от приходите във федералния бюджет на Русия.

Статистиката принуди Брюксел да разкрие това, което дълго време беше замитано под килима: вкоренена, скъпоструваща зависимост от руския нефт, газ и въглища.

През 2021 г. ЕС е похарчил 71 млрд. евро за закупуване на руски суров петрол и рафинирани продукти. По отношение на газа зависимостта от Русия се оценяваше на 40% от целия износ, като някои държави от Централна и Източна Европа надхвърляха 90%.

Пристрастяването към руските горива беше толкова дълбоко и силно, че през декември 2021 г., когато Русия продължаваше да струпва войски по украинската граница, за да може всички да я видят, германският канцлер Олаф Шолц все още защитаваше спорния газопровод "Северен поток 2" като частен, търговски проект.

Едва след като бомбите започнаха да падат върху Киев, статуквото бе обявено за несъстоятелно и необходимостта от освобождаване от тази зависимост се превърна в политически приоритет номер едно.

Тогава ЕС се впусна в надпревара с времето, за да диверсифицира енергийния си микс. Руските въглища бързо бяха забранени, руският петрол постепенно бе изведен от употреба, а руският газ бе заменен от норвежки тръбопроводи или кораби за втечнен природен газ от САЩ, Катар, Нигерия и Алжир.

Успоредно с това Европейската комисия изготви амбициозни планове за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и за насърчаване на икономиите на енергия.

Преходът беше на огромна цена и пораждаше обвинения, че богатият Съюз изтласква развиващите се страни от конкурентния пазар на втечнен природен газ.

Към днешна дата ЕС внася малко над 12 % от необходимия му газ от Русия.

Табуто върху конфискацията

От 24 февруари насам ЕС и неговите съюзници налагат на Русия все по-разширяващ се списък с международни санкции, целящи да ограничат възможностите на Кремъл да финансира военната си машина.

Много от тези санкции бяха от радикално, нечувано естество, като например ограничението на цените на руския суров петрол, наложено от Г-7, което според оценките струва на Кремъл над 160 млн. евро на ден.

Един конкретен ход обаче беше особено дързък: Западът наложи пълна забрана на всички транзакции с Руската централна банка, като на практика замрази половината от нейните валутни резерви в размер на 643 млрд. долара.

Сега ЕС е готов да навлезе още по-дълбоко в неизследвана територия с план за инвестиране на тези замразени резерви и пренасочване на годишните постъпления към възстановяването на Украйна.

Идеята е без прецедент и е определена като "юридически уклончива" и "дълбоко проблематична" от правните експерти, тъй като валутните резерви са държавни активи и се ползват със специална защита по силата на международното право, която се очаква всички държави да спазват.

Но Брюксел настоява, че все още има начин да се проправи правен път, дори и да е тесен, и да се превърнат замразените резерви в надеждна схема за печелене на пари.

"Русия трябва да плати за причинените разрушения и за пролятата кръв", заяви фон дер Лайен.

В същото време ЕС работи по планове за конфискуване на частните активи, иззети от руски олигарси, като яхти, имения и картини, и продажбата им с цел набиране на допълнителни средства за Украйна.

Табуто върху убежището

Да се каже, че миграционната политика е майката на всички противоречия в ЕС, би било подценяване.

Въпреки че миграционната криза от 2015 г. отдавна отмина, нейният дух продължава да преследва политиците и дипломатите в Брюксел. Въпреки неколкократните опити за унифициране на миграционната политика и политиката за предоставяне на убежище сред 27-те държави членки, целта остава твърде неразрешима и взривоопасна, за да се намери обща основа.

Но когато огромни маси украинци започнаха да бягат от руското нападение, ЕС откри, че изпитаният учебник за минали миграционни кризи ще се провали.

Отчаяно търсейки практическо решение, ЕС извади от употреба Директивата за временна закрила - неясен закон от 2001 г., който никога не е бил използван.

Съгласно директивата държавите членки имат право да предоставят незабавна и извънредна закрила на избрана група разселени лица, в този случай украински бежанци.

Законът заобикаля традиционно претоварените системи за предоставяне на убежище и вместо това предлага опростен, ускорен път за достъп до разрешително за пребиваване, образование, здравеопазване, социални грижи и пазар на труда - основното, от което украинците се нуждаят, за да започнат нов живот.

Задействането на Директивата за временната закрила на 3 март беше приветствано като "историческо", но и критикувано от някои активисти и организации за това, че разкрива расовите предразсъдъци, присъщи на миграционната политика на ЕС.

Към днешна дата четири милиона украински бежанци са презаселени в целия ЕС, като Полша и Германия са приели по около един милион.

Табуто върху разширяването

След присъединяването на Хърватия през 2013 г. апетитът за разширяване на Евросюзъюза стана осезаемо слаб. Когато оглави Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен обеща да върне разширяването на преден план, но това нейно намерение бе изместено от ковид пандемията.

Войната на Русия срещу Украйна обаче обърна нещата и предостави на Брюксел политическия аргумент, който му липсваше, за да оправдае разширяването: единство пред лицето на агресията.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски бързо се възползва от импулса и подписа молбата на страната си за присъединяване към ЕС четири дни след като Путин нареди инвазията - време, в което мнозина на Запад смятаха, че Киев скоро ще се откаже.

Благодарение на упоритата ПР кампания на Зеленски и неговите служители, кандидатурата на Украйна се превърна от нереалистична в осъществима - само за четири месеца, през които членовете на ЕС промениха набързо мнението си и публично се осмелиха да говорят за разширяване след години на затихнал дебат.

Тласъкът достигна връхната си точка на 23 юни, когато Европейският съвет единодушно предостави на Украйна, а също и на Молдова, заветния статут на страна кандидатка, което е официалният преамбюл на преговорите за присъединяване.

Табутата, които чакат да бъдат нарушени

Въпреки решителния процес на вземане на решения през последните 12 месеца, ЕС все още не е преодолял някои важни табута, като например санкциите срещу руския ядрен сектор поради опасенията за безопасността на някои източноевропейски държави. 

Все още не е обсъдена и забраната за внос на руски диаманти, предвид икономическите интереси на Белгия в диамантения район на Антверпен, както и изключването на руската банка "Газпромбанк", която извършва плащания в енергетиката, от системата за международни банкови разплащания SWIFT.