Професия „Спасител“: Предизвикателствата пред военните лекари на мисия
Анелия Джамбазка
Споделете статията
Спасяването на живот в екстремна ситуация, каквото е земетресението в Турция и Сирия. Това е едно от предизвикателствата, пред което се изправят лекарите на терен. България вече изпрати медици и спасители, предстои да заминат и още. Сред болниците, отзовали се на призива за помощ е Военно медицинска академия. Ще ви срещнем с млада лекарка психиатър, която разказва за изпитанието пред колегите си, но и за мисията в Мали, където ръководи екип. С нея ни среща репортерът Анелия Джамбазка.
Това е д-р Йоана Маринова. Тя е лекар специализант в клиниката по Психиатрия във Военномедицинска академия. В кариерата на д-р Маринова вече има една успешна мисия в Мали. Сега нейни колеги от болницата изпълняват друга мисия – помагат на пострадалите от земетресението в турския град Адана.
Нашите екипи са изключително подготвени, в готовност да заминат, затова смятам че това е абсолютно естествена стъпка. Преди всичко на такива мисии, които са в сферата на хирургията, анестезиологията, интензивното лечение. Аз мисля, че това е най-адекватното и най-полезното всъщност, защото там хората имат нужда от това, от интензивни грижи, от хирургична намеса на място.
Тежко изпитание за психиката са мисиите като тази, в която очи в очи се изправяш с трагедията на хората, изгубили близък или борещи се да оцелеят.
Д-р Маринова разказва, че след подобно изпитание, лекарите имат нужда от подкрепа, за да се справят емоционално.
Със сигурност най-пълноценният подход би бил да се говори за това, тъй като ние като военни имаме една тенденция, този образ който трябва да поддържаме на човека, който не проявява емоции, който е стабилен във всяко едно отношение. Истината е, че и ние сме хора, и ние имаме чувства и емоции и когато те са тревожещи ни, най-доброто е да се изговорят нещата.
Българските военни медици участват в различни хуманитарни и мироопазващи мисии зад граница повече от век. Макар и само на 28 години д-р Маринова вече е ръководила свой екип, по време на една от последните военни мисия в Мали, между юли и октомври 2021 г.
Винаги беше приоритет да сме заедно, да се разбираме. Имало е и търкания, когато си 24/7 с едни хора, всеки има различни предпочитания, но винаги е било приоритет да се спазва общата цел. Да сме задружен екип и да помагаме на хората. Лекаря там екипа, освен че е лекар той е и старши национален представител. Но освен това ние сме непрекъснато на разположение за спешни случаи.
Мали се намира в Африка и е седмата по площ държава на континента, намиращата се в западната му част. Повече от 10 години в страната се водят конфликти между бунтовници от Ислямска държава и Ал Кайда, които опитват да вземат надмощие над територията.
Обстановката е много колоритна, защото от една страна имаме сериозна терористична активност. От една страна бунтовническите групи се бият по между си, от друга се бият с местното населения за да го приобщят, или водят борби за ресурси и територии. Идеята на мисията е обучените натовски офицери да помогнат на офицерите на армията на Мали да бъде малко по-подготвена за да се справи с тези ситуации.
Въпреки обстановката, д-р Маринова разказва, че не е имала проблеми с местното население, и още преди да замине никога не е мислила за страха и за това може ли да се случи нещо лошо.
Когато се налагаше да излизаме до някоя лаборатория за тестове за ковид или изследвания, тогава неминуемо преминаваме през града. Виждаме местното население, те ни познават, и винаги са се държали с нас изключително добре. Усмихнати, приветливи. Рисковете са, винаги нещо може да стане. Имало е случаи преди години, когато е имало обстрел на сградата. Имало е случаи когато се е налагало особено по времето на ковид, медицински евакуационни мерки. Когато има друг спешен случай, на място трябва да реагираш, докато пристигне специализирана помощ, което всъщност е най-голямата отговорност.
Мисиите зад граница в конфликтни точки, изискват с групата да има и психологична помощ. Именно с това д-р Маринова помагала в Мали, и казва че би заминала отново.
Човек освен кризата че е далеч от близките, конфликтите с хората от колектива, всъщност най-голямата опасност там е, че ти всъщност нямаш сигурност за живота си. Така постоянно си нащрек, което е тежко. В интерес на истината аз винаги съм си избирала предизвикателства, които са свързани с висок адреналин. Може би такъв е моят тип личност, че такива неща всъщност ме зареждат, и винаги с една тръпка че може и още.
За Euronews Bulgaria Анелия Джамбазка.
Споделете статията
