Хиляди българи във Великотърновско са без достъп до лекарства
Хиляди българи от малките населени места продължават да са без достъп до лекарства. Една трета от аптеките в страната са концентрирани в големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас. В момента се изготвя национална аптечна карта, която регистрира дефицитите от фармацевтични услуги в страната. Десетки селища във Великотърновско са без аптеки, като жителите им купуват лекарства единствено от областния център.
Балканското село Въглевци в Прохода на Републиката се намира на 30 км от Велико Търново. Към него са още седем махали, някои от които обезлюдени, а по постоянен адрес там живеят едва 29 души, основно пенсионери над 65 години. Във Въглевци няма нито хранителен магазин, нито аптека.
Хората, всички на над 65-70 години… Всички, които ходят в Търново, им изписват лекарствата по здравната книжка и купуват от аптеките. Другите, които са в Килифарево, при д-р Иванова - в Килифарево има аптека, която е най-близо на 10 километра от тука и от там се купуват лекарствата. Имаме случай, когато нали някой закъсал, помагам им като им вземам лекарства от Търново. Възрастни хора тука от селото и тъй, тъй нали обаждат се нямат транспорт, вземаме им лекарствата…
79-годишният Йордан Станчев, който живее във Въглевци повече от две десетилетия, разчита на кмета или на децата си ако спешно трябва да си купи лекарство.
„Ами спешно като трябва , търсим кмета, помага тука за много работи. Не ми се е налагало засега за нощна аптека, ние децата ни са в Търново, като се наложи някога се обаждаме на тях ако е нещо спешно, някое лекарство“, казва той.
Често възрастните хора заемат лекарства за някоя болежка от съседите си.
Не, няма аптека, никога не е имало и здравната служба не работи от колко години! И като ни трябва нещо ходим в Търново или питаме по комшиите имат ли някое хапче… Ами обикновено аптекарката съм аз! Ами защото гледам винаги поне основните да си ги имам защото болести, болести и знам горе-долу за кое какво трябва. За глава имам, аспирин, аналгин, парацетамоли винаги си има, за моите кашлици си има… Случва се - ох, боли ме кръста, болят ме краката, боли ме главата…
От Българския фармацевтичен съюз отдавна настояват държавата да се намеси в регулацията на фармацевтичните услуги, тъй като стотици хиляди българи са без достъп до лекарства. Разкриването на аптеки в малките градчета и села обаче е финансово нерентабилно.
…в малките населени места, в малките градове, има остър недостиг на аптеки. Дори се съставя така наречената национална аптечна карта по заповед на министъра на здравеопазването, която карта показва належаща нужда от откриване на аптеки в по-малките населени места. Сега тука е много спорен въпроса нали какво да гледаме - рентабилност, хуманност…, тепърва ще се установява кое е по-добре да общество, все пак ние сме хуманна професия и трябва да обслужваме обществото и не винаги финансовата част трябва да е водеща.
Една от възможностите за достъп на жителите на малките населени места до медикаменти са мобилните аптеки или вендинг автомати, които обаче също липсват. А, ако ги има - то отново са в по-големите селища.