Ирански журналист: 20 млади иранци очакват екзекуция за „война срещу Бога“
Ирина Иванова
Споделете статията
Повече от 4 месеца не стихват протестите в Иран. Повече от 500 души бяха убити по време на демонстрациите, които започнаха след смъртта на Махса Амини заради неправилно носене на хиджаб. Хиляди бяха арестувани, а режимът в Иран започна да изпълнява смърни присъди срещу демонстрантите. Международният ни редактор Ирина Иванова потърси отговорите на въпросите как се промениха исканията на протестиращите за тези месеци и докъде стигна Техеран в своите репресии. Тя разговаря с Мочтаба Пурмохсен, ирански журналист, който е принуден да избяга от собствената си родина.
Мочтаба Пурмохсен е дете на революцията. Роден в Иран през 1979 – годината, която преобръща бъдещето на страната, слага край на монархията и дава началото на сегашния режим – на аятоласите. Тогава семейството му не подкрепя революцията, а днес той е принуден да бяга от собствената си родина заради работата си.
Преди три години напуснах Иран, тъй като съм журналист, който обаче не беше желан. Те напълно унищожаваха работата ми. Това беше моментът, в който си казах, че не мога да остана. Не мога и да се върна в Иран. Направя ли го, най-малкото, което ще ми се случи, е доживотен затвор или екзекуция.
От 5000 км разстояние Пурмохсен продължава да следи протестите в Иран, които се оказаха едно от най-големите предизвикателства пред теокрацията от десетилетия.
Всичко започна през септември след смъртта на младата кюрдка Махса Амини, която беше арестувана от моралната полиция, защото не е носила хиджаба си правилно, според строгите предписания на Ислямската република.
Абсолютно задължително е жените да носят хиджаби. Трябва да спазват много строг дрескод, който в случай, че нарушат, рискуват да бъдат изправени пред съда или дори убити.
След смъртта си Махса се превърна в двигател на съпротивата.
Съвсем скоро исканията на протестиращите се промениха – протестите се разраснаха до бунт. Вече не бяха само за хиджаба, а за промяна в режима на аятоласите.
Критиците казват, че протести в Ислямската република е имало и преди, но не са довели до промяна. Според Пурмохсен този път обаче е различно.
На протестите през 2009 г. хората излязоха на улиците с искания за анулиране на резултатите от изборите. Докато демонстрациите през последните месеци, са с далеч по-ясни стремежи. Не става дума само за икономика, избори или свобода. Не мога да кажа “всички”, но по-голямата част от хората знаят, че бъдещето им зависи от целия режим на Ислямска република Иран.
Демонстрациите продължават повече от 4 месеца. Според върховния водач на Иран аятолах Али Хаменей протестиращите били малцинство, което може да бъде "дисциплинирано и управлявано". Но от средата на септември това т.нар. малцинство организира повече от 1000 протеста в над 150 града в Иран.
Можем да кажем, че в момента сме свидетели на затишие пред буря. По време на всяка революция или бунт, хората имат нужда от почивка преди да продължат. И сега протестиращите си я дават. Това не променя ясните искания, които имат: свобода, защита на човешките права и демокрация, а не толкова стриктен режим. Настояванията им са по-категорични от всякога.
Протестиращите не се отказват, въпреки репресиите и заплахата за собствения им живот.
Четирима млади души са екзекутирани към този момент, но още 20 млади иранци очакват своята екзекуция. Няма доказателства за убийства, но са задържани за „война срещу Бога“. Иран използва строг прочит на шериата, за да преследва протестиращите за престъпления, за които се предвижда смъртно наказание като „война срещу Бога“ или „корупция на земята“. Режимът твърди, че ислямска Република Иран представлява Господ на земята. Те наричат себе си „режимът на Бог“. Тоест всеки, който се противопоставя на правителството, се противопоставя и на Бог. Влиза във война с него, а за това провинение заслужава да бъде наказан. Като представители на Бога на Земята, в случай, че определят някого за вреден или опасен за обществото, те могат да поискат отмъщение. Възмездието е нещо като закон в Иран.
Екзекуциите не са нещо ново за Ислямската република. Най-малко 43-има протестиращи са изправени пред смъртна присъда. Според активисти обаче те са двойно повече, а съдебните им процеси са бързи и нагласени.
Иранската съдебна система е корумпирана от правителството. Твърди се, че е независима, но не е. Разузнавателните органи пускат заповеди за арести и екзекуции. Хората в съда нямат право на независим адвокат. Позволява им се да си изберат защитник от кратък списък, съставен и одобрен от правителството. Всеки адвокат във въпросния списък е изцяло зависим от системата и неспособен да оправдае задържания. Чрез репресиите те успяват да контролират, но това няма да продължи още дълго. Ако САЩ и ЕС продължат да подкрепят протестиращите, например както направиха с добавянето на ислямската революционна гвардия в списъка с терористи, то Иран рано или късно ще се подаде на натиска и ще отстъпи. Без помощта на света, бъдещето на иранците в страната определено няма да бъде лесно. Режимът използва репресивната машина, за да остане на власт.
Европейският съюз наложи нови санкции срещу Иран заради бруталното потушаване на масовите протести, но засега не включва в списъка с терористични групи Революционната гвардия, която стои зад голяма част от насилието и се подчинява пряко на Хаменей.
Появиха се и критики, че Брюксел смекчава реакцията си спрямо Техеран, защото иска да възроди иранската ядрена сделка.
Западният свят трябва да изчака докато му дойде времето да се върне на масата за преговори заедно с Иран. Знам, че САЩ и ЕС се притесняват от евентуалното ядрено оръжие, но вижте, Иран трябва да бъде ограничен и спрян по много въпроси, не става дума само за ядрената сделка… Режимът в Иран, който снабдява Русия с дронове-камикадзета, е същият режим, който стреля по протестиращи на улицата. Всяко правителство, което подкрепя терористи, не заслужава договаряне на сделки.
Въпреки всичко Пурмохсен остава оптимист. „Вярвам, че хубавото тепърва предстои за иранците. Протестиращите няма да отстъпят и през новата година. Ще има сблъсъци между демонстранти и правителството в Иран. Сигурен съм, че през 2023 г. светът ще помогне на иранските граждани повече от когато и да е било, и това ще бъде победа включително и за Европа“, казва той.
Споделете статията
