През декември 2022 г. във Франция официално започнаха национални дебати за или против легализиране на евтаназията. Те ще продължат до март 2023 г. и ще бъдат взети под внимание за евентуална промяна на френското законодателство в тази сфера.

Обсъждането на Националния консултативен комитет по етика вече постанови, че "активната помощ при умиране" може да се прилага във Франция "при определени строги условия". И макар членовете на комитета да не гласуваха единодушно в подкрепа на това становище, решението им е абсолютно безпрецедентно, тъй като никога до този момент не са допускали възможност за каквато и да е промяна.

Поставянето на този въпрос беше едно от обещаниятa, които Еманюел Макрон даде по време на президентската си кампания в началото на 2022 г. На предизборна среща той сподели:

Любопитен детайл е, че Макрон каза това по време на разговор с гражданин, страдащ от рядко дегенеративно заболяване, известно като болест на Шарко-Мари-Тут.

Мнозина сметнаха думите му за популистки ход, с който цели да привлече на своя страна мнозинството от френски граждани, подкрепящи практиката на асистирано самоубийство. Според социологическите проучвания 78 процента от французите подкрепят установяването на „правото да умреш“.

Други пък се запитаха дали Макрон съвсем осъзнато не си вкарва автогол, предвид отрицателните нагласи на опозиционните политици и тоталния разрез с християнските ценности.

Какво представлява националното обсъждане?

Съставен е консултативен орган от 150 избрани чрез жребий французи. Те са на възраст между 18 и 87 години и са от различни населени места. Сформираната група от участници е създадена по модела на Гражданската конвенция за климата през 2019-2020 г.

Органът ще провежда разговори из цялата страна и ще проучва законодателствата на други държави, в които асистираното убийство е узаконено при различни условия. Заключенията от срещите с гражданите ще бъдат докладвани на правителството. То обаче от своя страна припомня, че резултатите от тези дискусии ще бъдат оценявани само като препоръки и че те няма да допринесат пряко за промяна в законодателството на страната.

Така до момента консенсусът е само около един въпрос – че това няма да бъде никак лесно решение.

Повече и по-задълбочен анализ очаква и медицинското съсловие.

Това е и причината, поради която паралелно с консултативния орган ще бъдат провеждани дискусии и с всички политически партии. Има създадена и парламентарна комисия, която оценява вече съществуващия закон (Claeys-Leonetti).

Интересно е, че начело на тази комисия застана политик, който открито подкрепя легализирането на евтаназията и се противопоставя на апелите на реалигиозните организации.

Именно законът Claeys-Leonetti е и най-вероятно да бъде изменен така, че да направи асистираната смърт позволена при определени условия. Актуализираната му версия е приета през 2016 г. и позволява лекарите да упояват неизлечимо болни пациенти, докато смърттта им настъпи естествено. Според този закон пациентите имат право да се откажат от животоподдържащо лечение, като заявят желанието си предварително.

Кои са страните, легализирали евтаназията?

Практиката на евтаназията се осъществява под една или друга форма и при различни условия в няколко страни. Сред тях към 2022 г. са Белгия, Нидерландия, Люксембург, Канада, Нова Зеландия, Швейцария, както и всичките шест щата на Австралия.

През годините неправителствени организации, особено такива за защита на правата на човека, многократно са се застъпвали за ключовата нужда от въвеждане на по-хуманни правила в тази област.

Според Националния институт за демографски данни между 2000 и 4000 французи избират да се евтанизират всяка година, макар и по незаконен начин.

В заключение

Льо Бодо отговаря за териториалната организация на здравеопазването и за медицинското съсловие във Франция.  

Предстои да видим дали Еманюел Макрон ще се подаде на влиянието на Католическата църква, за която опазването на човешкия живот е висша и ненарушима християнска ценност. Дебатът за евтаназията стана повод и за разговори между френския президент и папа Франциск през октомври 2022 г. Тогава папата заяви, че "ускоряването на смъртта е истински социален проблем".

Еманюел Макрон обаче трябва да се вслуша в исканията на НПО-тата, които призовават за „дълбока морална промяна“ и агитират срещу евтаназията. Заради тяхното недоволство все по-често се говори, че и този национален дебат – по подобие на полемиката около Гражданската конвенция за климата преди 4 години - няма да доведе до реална промяна.

Не трябва да се забравя и политическия натиск, на който Макрон е подложен. Докато левите партии в парламента са склонни да защитят закон в името на „достойния край на живот“, то дясното и крайнодясното крило силно се противопоставят на подобна възможност с аргумента за „тривиализиране на евтаназията“.

Мнозина отбелязват, че държавният глава в момента изглежда далеч по-сдържан в изпълнението на целта си, отколкото по времето, когато я обяви за първи път.