Още от следващата седмица екипът на вицепремиера Атанас Пеканов ще започне активните разговори в Брюксел по процедурата за предоговаряне на частта „Енергетика“ от Плана за възстановяване и устойчивост. Това обяви пред журналисти служебният премиер Гълъб Донев.

„Това е процедура, която за първи път ще се изпълни в ЕС. Нито една друга държава не е заявила и не е претендирала предоговаряне на части от или на целия План за възстановяване и устойчивост. Ние в момента водим разговори с ЕК по процедурата, по която ще стане това предоговаряне“, поясни Донев.

Има отговори от страна на ЕК, че една такава процедура отнема толкова време и се следват същите стъпки, които са при самото договаряне на Плановете за възстановяване и устойчивост, каза още служебният премиер.

Заложеното в плана сега предвижда България да намали вредните въглеродни емисии от въглищните си централи с 40% до 2023 г. Преди дни обаче парламентът задължи служебния кабинет да предоговори този ангажимент, за да бъде удължен животът на централите. Почти всички политически сили застанаха зад това решение, което обаче по думите и на премиера, и на президента е изключително трудно постижимо. 

Гълъб Донев и президентът Румен Радев присъстваха на представянето на разработената от Министерството на енергетиката енергийна стратегия на страната през следващите 30 години. В нея са заложени няколко мегапроекта за развитие на ядрената енергетика, сред които изграждане на четири нови атомни реактора - два в АЕЦ "Козлодуй" и два - в несъществуващата АЕЦ "Белене".

"Ако България не развива енергийната си независимост, ние рискуваме да изпаднем от лидерската позиция, която имаме в региона", каза министърът на енергетиката Росен Христов. Той обвърза стратегията с предстоящите опити за предоговаряне на Плана за възстановяване във връзка с ангажиментите на страната за декарбонизация. 

"Ние трябва да покажем на европейските партньори нашия подход, нашите виждания и ангажименти как смятаме да го постигнем. Именно затова е точно 30-годишна стратегия. Ясно се вижда какво се случва с въглищните електроцентрали, какво се предвижда за ядрената енергетика, как смятаме да използваме природните ресурси и да постигнем целите за декарбонизация", обясни Христов. Но в същото време добави, че това предоговаряне - ако успее - най-вероятно ще доведе до загуба на средства за страната ни. 

Христов не каза какви разходи са предвидени за всеки един от големите ядрени проекти, защото това бил следващ въпрос - първо било важно да се види дали страната се обединява около развитие на ядрената енергетика.

"България не може да си позволи повече безвремие в енергетиката и независимо дали управлява служебно или редовно правителство, отговорност на всички е час по-скоро заедно да помислим за бъдещето на страната", каза при откриването на кръглата маса президентът Румен Радев. Той похвали свършеното от служебното правителство по време на енергийната криза след избухването на войната с Украйна и защити решението за подписване на 13-годишно споразумение с турската компания "Боташ" за достъп до газопреносната мрежа на Турция. 

"Колкото и да говорим, че договорът е за капацитет на терминалите за втечнен газ и на преносната им система, пак някои виждат в този 13-годишен договор доставки на руски газ. От мисъл за Путин някои не виждат България", каза президентът. 

Повече по темата – във видеото.

Вижте също и обобщение на конференцията от Георги Карамфилов: