Причината да избера този конфликт е, защото това е сблъсъкът на двете най-големи династии в европейската история през т.нар. Ново време. От техния конфликт се ражда политическият ред в Югоизточна Европа и на практика предопределя съдбата на Балканите, такива каквито ги познаваме днес.

Това каза в студиото на „Добро утро, Европа“ исторкът Александър Стоянов, който изследва една от най-мащабните конфронтации в историята на Европа в новата си книга „Османо-Хабсбургските войни (1500-1792 г.)“.

„Предишните ми две книги бяха посветени на проблемите на Османските войни през периода им на възход през XV, XVI и XVII век. След като разгледах руско-турските войни в предишната си книга, реших че сега ще разгледам и тези, за да се затоври кръгът“, мотивира историкът решението си да напише книгата.

Изворите и историографията, ползвани за книгата, са на 14 различни езика – от гръцки и турски, през френски, немски, италиански, латински, румънски, руски, сръбски, хърватски и други, така че да се получи цялостна картина и да има баланс на гледните точки, посочи историкът.

По думите му Хабсбургската династия отразява всички идеи, ценности и въобще концепцията за християнска Европа.

„Особено през XVI век имат претенцията да бъдат най-християнската династия в Европа и един от техните владетели има идеята да обедини Стария континент под една монархия“, коментира Стоянов.

Когато османската заплаха се появява от югоизток, хабсбургите играят ролята на защитници на християнската цивилизация в Европа.

„От друга страна, османците възприемат себе си като върховното изражение на исляма“, добави историкът.

Според историка хабсбургите печелят тази война, защото успяват да спрат османското нашествие и в крайна сметка се налагат като по-силната от двете държави.

„В края на XVIII век австрийците са по-модерната, по-развитата и активна империя от двете“, отбеляза Стоянов.

Той разказа, че през XV век в българските земи се появяват мюсюлмански братства, които приличат на монасите в християнството и се наричат „тарик“ – общност от вярващи.

„Съответно всеки член на тази общност се нарича тарикат, само че в българския език думата е навлязла с малко по-различно значение и означава човек, който обича да надлъгва системата повече, отколкото праведни хора, живеещи в отшелничество“, посочи още историкът.

„Много от мюсюлманските селища по българските земи се създават след като един тарик се заселва на определено място и след това всякакви занаятчии, търговци и преселници се заселват около тази религиозна общност и създават съответното мюсюлманско селище“, обясни Стоянов и добави, че по този начин например се заселват турците в Лудогорието.

Целия разговор вижте във видеото.