Политика

26 години от 10 януари 1997: Правителството на Виденов поискало да вкара войски в София

От Ани Балджиян Ани Балджиян Водещ

Днес се навършват 26 години от щурма на Народното събрание по време на масовите протести срещу управлението на БСП през т.нар. Виденова зима. Събитията от 10 януари 1997 г. водят до края на управлението на правителството на Жан Виденов. Страната е в политическа, икономическа и зърнена криза. В студиото на „Добро утро, Европа“ гостува Илия Лазаров – началник на кабинета на новоизбрания тогава президент Петър Стоянов, който встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г.

„Сутринта отидохме в 9 часа на работа, както обикновено. Някъде към 10 часа дойде Иван Костов, много притеснен, да не кажа уплашен, защото вече беше започнало да се събира множеството около парламента. Той помоли Петър Стоянов, заедно със Стефан Софиянски, които бяха любимците на народа, да отидат и да поуспокоят страстите“, разказа как е започнал паметният ден Лазаров.

„Тези лумпени ще ни пометат и нас“ – това била фразата, която използвал Иван Костов.

„Бях шокиран“, каза Лазаров, но уточни, че не го упреква, защото ситуацията е била изключително напрегната.

Това беше чисто революционно ситуация по класическия смисъл на думата. С глупостите на управлението, които постигна Жан Виденов и неговото обкръжение, съсипаха икономиката на България и най-важното – нямаше хляб.

„Нямаха никакъв финансов ресурс. Съсипаха банковата система заради войните с Луканов“, посочи Лазаров.

Бяха довели до пълен провал цялата държава. Народът по естествен път не ги искаше. Нямаше вариант те да останат, но те не го осъзнаваха. На тях им се управляваше.

Някъде към 15 часа паднаха големите заграждения и хората стигнаха до прозорците на парламента, разказа Лазаров.

„Иван Костов по това време лепеше по прозорците на парламентарната група на СДС бележки: „Това е групата на СДС – Не чупете“. Беше много шокиран“, посочи началникът на кабинета на новоизбрания президент Петър Стоянов.

„Когато се стъмни, започнаха ексециите. Имаше и много провокатори, които търсеха ескалацията“, продължи Лазаров.

Ние впоследствие разбрахме, на следващия ден, от среща с генерал Тотомиров, който тогава беше началник на генералния щаб, че е имало искане отстрана на правителството да вкара войски в София, но той е отказал категорично. Той е казал, че без заповед от върховния главнокомандващ няма да предприеме нищо.

По думите на Лазаров най-страшно е било към 18 часа, когато протестиращите са правили опити да влязат през задния вход на парламента.

На 4 февруари 1997 г. към 11 часа Георги Първанов и Николай Добрев са отишли при президента с нов кабинет. Президентът Стоянов обаче отказал да го приеме и свиква КСНС за следобедните часове, на който ги разубеждава да предлагат нов кабинет и те в крайна сметка са върнали празна папка.

Няма прилики между кризата и тогава и тази днес, категоричен е Лазаров.

Той отбеляза, че основната причина на тогавашните протести е била икономическата криза в страната и допълни, че МВФ са предлагали да се въведе валутен борд у нас още през пролетта на 1996 г.

„Никой не ги караше да изнесат житото на България. Те сами се свалиха от власт“, коментира Лазаров.

Целия разговор вижте във видеото.