Британската дизайнерка Вивиан Уестууд почина на 81-годишна възраст. Тя си отиде мирно, обкръжена от семейството си в Клапам, Южен Лондон. Светът има нужда от хора като Вивиан, за да се промени към по-добро, се казва в съобщението на модната й къща.

Британската дизайнерка ще бъде запомнена като истински революционер в модата. Името на жената, която обличаше „Секс пистълс“, беше синоним на пънк и рок.

Уестуд се прочу в началото на 70-те, създавайки дрехи за рокери и пънкари, продавани в лондонския магазин на съпруга ѝ – музиканта, моделиер и продуцент Малкълм Макларън. Когато Макларън стана мениджър на пънк групата "Секс пистълс", двамата заедно с Уестуд станаха автори на визията на членовете ѝ. Впоследствие тя пусна собствен бранд за дрехи и определи насоката за развитие на света на висшата мода за години напред, като го обогати с елементи от пънк рок и ню уейв културата.

До края на живота си тя заемаше активна политическа позиция, участвайки в протести срещу изкопаемите горива и ядрените оръжия. Тя имаше активна позиция към проблемите, свързани с климата и замърсяването.

Тя беше сред защитниците на основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж, облече се като Маргарет Тачър през 1989 г. и закара бял танк пред дома на бившия премиер Дейвид Камерън, за да протестира срещу фракинга.

През 1992 г. Уестууд получи Ордена на Британската империя от кралица Елизабет Втора. Единствената причина да се занимавам с мода е, за да унищожа думата „конформизъм“. Нищо друго не ме интересува, казваше Уестууд.

Рециклирането на дрехи е част от живота и работата й. Тя призовава любителите на модата да купуват по-малко и да избират по-добре. Сред знаковите за Уестууд модели са корсетите, балните рокли с богати драперии, обувките с високи платформи. През 1993 г. Наоми Кембъл дефилира с високите платформи на Уестууд и прави знаменитото си падане на модния подиум.

През 90-те години модната й къща преживя разцвет. Почитателите на модата се тълпят на ревютата й в Париж, магазини по цял свят продават моделите й, има свои линии аксесоари и парфюми. 
Всичките ми дрехи имат история, имат идентичност. Затова се превръщат в класика. Те продължават да разказват истории, казваше Уестууд.