България официално получи средствата по първия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това обяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов на брифинг в Министерски съвет.

„Получаването на тези средства в размер на 2,7 милиарда лева, беше фокус на нашата работа. Добрата новина е факт”, каза Пеканов.

Средствата са преведени в сметката на Министерството на финансите. 

Получаването на тези средства беше фокус на нашата работа още от самото начало на този мандат, каза вицепремиерът.

Той добави, че тази добра новина за България днес е факт, въпреки многото спекулации и различни твърдения, опасения, че пари тази година няма да получим, и че по никакъв начин ЕК не е планирала тези пари за България. Напротив, както и обещахме, така и се случи, посочи Пеканов. По думите му това е резултат от работата на правителствата и институциите от началото на Механизма за възстановяване и устойчивост през юли 2020 г. Вицепремиерът каза, че сериозна част от тази работа е свършена ударно от началото на този мандат на служебния кабинет по изчистване и решаване на няколко завещани проблема, които не са позволявали искането за плащането да се подаде веднага.

Винаги на въпроса кога ще дойдат средствата, Пеканов посочи, че е казвал, че това ще стане през есента. "Днес е 16 декември, астрономическата есен завършва на 22 декември, навън сега е 12 градуса и има слънце. Надявам се, че сме дали един добър пример на обществото, че обещанията могат да се спазват и то в срок, каза вицепремиерът. Той допълни, че първият транш по Плана е факт, след получаването на одобрение и позитивна оценка от страна на Европейската комисия на 7 ноември, както и на всички държави-членки.

Вицепремиерът е категоричен, че получаването на първия транш демонстрира доверието на ЕК в капацитета на българските институции да провеждат, заложените в Плана реформи, както и в системите на контрол и управление на Плана.

Пеканов отговори на няколко често задавани въпроси за какво ще се използват тези средства:

Друга част ще отидат за вече започналото изграждане на третата линия на метрото в София, за което вицепремиерът поздравява Столичната община. Средства ще отидат и за системата "Тетра",  както и за новите процедури и проекти, които тепърва започват, като тези за енергийната ефективност, за ВЕИ-та на покривите, за външно изкуствено осветление, които са изключително важни за общините за подобряване на енергийната ефективност, посочи вицепремиерът. Той добави, че всички инвестиционни проекти в Плана имат ясно зададени параметри и планове за изпълнение. 

Пеканов обаче отбеляза, че освен хвалбите трябва да се обърне внимание и на многото работа, която предстои по Плана. Следващото искане за плащане включва 66 ключови етапа и мерки и докато България не се справи с всички тях, няма да може да поиска следващите средства.

22 мерки трябва да минат през парламента, някои от които ще минат през един закон - Законът за енергетиката, което значи, че Народното събрание трябва да приеме общо 16 закона, обясни Пеканов. Той изрази съжаление за отхвърлянето на Закона за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения. По думите на вицепремиера е трябвало да приемем този закон още преди две години и сме в наказателни процедури, което значи че ще плащаме санкции, ако не го въведем.

Средствата по Плана ще идват срещу реформи и срещу постигнати резултати, подчерта Атанас Пеканов. По думите му по-добрият стандарт на живот, по-добрата социална и образователна система, реформите, които трябва да се се направят, ще се случат, само ако има политическа воля. Много ми се иска да намерим такава, защото, ако тя липсва, рискуваме да останем в периферията.

Вицепремиерът съобщи, че искането за второто плащане ще се случи, когато бъдат изпълнени всички 66 мерки.

Той увери, че няма риск от загуба на средства, но има риск от забавяне, което поставя риска напред във времето да не изпълним всичко, защото имаме срок до 2026 година.

В отговор на въпрос Пеканов каза, че условието за 40 процента намаляване на емисиите на въглероден диоксид трябва да бъде изпълнено до 2026 година. За момента не сме изчистили механизма, по който това може да се случи, отбеляза той.