Ще бъдат ли приети България, Румъния и Хърватия за членове на Шенгенското пространство за свободно движение? Този въпрос е централен в днешното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС.

Заради неодобрението на някои държави членки като Австрия и Нидерландия, е възможно да не се стигне до пълно единодушие, което означава, че най-вероятно само Хърватия ще стане редовен член на Шенген от 1 януари 2023 г.

Точката за приемането на България и Румъния в Шенгенската зона официално е включена в дневния ред на днешния Съвет на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС. Това се вижда от разпространение списък от теми на заседанието, насрочено за 8-9 декември в Брюксел. Дневният ред все още не е окончателен, като съгласието по него е първото нещо, с което представителите на 27-те страни членки започват работата си в 11:00 ч. българско време.

На практика списъкът е сигнал, че чешкото председателство на Съвета на ЕС и заседанието на посланиците на държавите членки в сряда продължават да смятат, че обсъждането и гласуването за разширяване на Шенген с България и Румъния не е затворен въпрос заради неофициално обявеното нежелание на Нидерландия и Австрия да дадат съгласието си за нови членове освен Хърватия.

Първите три часа и половина са отделени за Смесения комитет Шенген (известен още като Съвет за Шенген). След обсъждане "Цялостното състояние на Шенгенското пространство" е точката "Пълно прилагане на шенгенското законодателство в България, Хърватия и Румъния".

Въпреки съпротивата на Австрия срещу приемането на София и Букурещ и на Нидерландия срещу българската кандидатура, ЕК смята, че и двете страни изпълняват всички изисквания за членство и то трябва да бъде одобрено от Съвета.

Съветът на ЕС разполага с всички доклади, които показват, че България, Румъния и Хърватия изцяло изпълняват всички изисквания, посочи еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.