Свидетелства на времето

„Свидетелства на времето“: Пътят на Владимир Путин към властта (Част II)

От Николай Лефеджиев Николай Лефеджиев Журналист

Пътят към властта в Русия е свързан със стратегията за развитие на икономиката или пък с нейния контрол. В периода на управлението на Борис Елцин /1991 – 1999/ е извършена приватизация на съветските предприятия, които преминават в ръцете на частния бизнес. 1500 компании създават около 85% от БВП на страната. След 2003 г. обаче, още по време на първия си мандат, Владимир Путин предприема обратен завой, който не е случаен и необмислен.

Първият му ход беше т.нар. „ренационализация”, при която беше редуцирана частната собственост на тези 1500 предприятия, приватизирани при Елцин, на 500. Те започнаха да създават националния продукт на Русия. За сметка на какво стана тази ренационализация? Какво стана с тези икономически структури? Къде отидоха те? Както казват всички изследователи на този период, те бяха разпределени между приятелите на Путин и така беше създадена една много мощна икономическа групировка, с много богати хора, които ръководеха тези компании, които постепенно станаха държавни. Защо? За да може държавата да оказва политически контрол върху дейността на тези компании. Така към 2006 – 2007 г. вече 42% от цялата икономика на Русия беше държавна.

проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и международна сигурност

Първият човек в Русия укрепва властта си като ограничава влиянието на т.нар. олигарси, наследени от епохата на Елцин, едновременно с провеждането на ренационализацията в икономиката.

Една част от олигарсите веднага се прехвърлиха във влака на новата власт и започнаха да работят за Путин. Но в един момент, когато държавната собственост в икономиката достигна 42%, той излезе с една икономическа концепция, посъветван от най-близките си хора, в която основният тезис е, че олигарсите не е нужно непрекъснато да се обогатяват, а те самите трябва да ръководят икономиката. Той назначи такива олигарси за министри, зам.-министри, шефове на банки, губернатори и т.н. Те бяха хем олигарси, на второ място държавни служители, а на трето – супер предани на президента Путин, защото той беше техният патрон така да се каже.

проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и международна сигурност

А кои олигарси са в близкия кръг около най-могъщия човек в Русия говорят хората, които са против властовата формула на Путин и корупцията свързана с нея.

Най-големият строителен предприемач е Аркадий Ротенберг, който е... изненада! Приятел на Владимир Путин и се смята за негов неформален „портфейл“. И тук на олимпиадата в Сочи (2014) видяхме същите хора, които са приятели на Владимир Путин и които традиционно печелят такива големи търгове - това са Генадий Тимченко и другите.

Алексей Навални, руски опозиционен лидер (27.01.2014)

Сигурен съм, че повече от половината от парите са откраднати. Това е нашата държава. Както каза един писател, ако се събудя след сто години и попитам какво се случва в Русия, ще получа отговор - пиене и крадене. Както и да е, сигурен съм, че тези пари щяха да бъдат откраднати дори и без Олимпиадата.

Денис Иванник, жител на Сочи, компютърен дизайнер

В допълнение към контрола над икономиката Путин отправя и ултиматум към западните концерни, навлезли след разпада на Съветския съюз, да продадат или намалят своя дял в руските компании.

Русия беше изключително добро място за чуждестранни инвестиции. Чрез тях се закупуваха до две трети от големите руски компании. След 2004 – 2005 г. излезе закон, иницииран от президента на Русия, в който се казваше, че 31 отрасъла се обявяват за стратегически, в които западни фирми нямат място, тъй като ще се докоснат до националната сигурност на Русия и ще имат възможност по един или друг начин да влияят върху нея. Путин даде срок от 1 година на шефовете на „Бритиш петролиум”, „Тексако” и на всички подобни големи компании да изтеглят капиталите си от тези руски отрасли и да ги редуцират едните до 33%, а други до 23%.

проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и международна сигурност

Следващата стъпка към абсолютното овладяване на държавата е новата структура на управление. Моделът, изграден от Владимир Путин, е близък до формулата на властта при комунистическия режим. Съществуват преки аналогии между отделните етажи на комунистическата власт в бившия Съветски съюз и т.нар. вертикала на властта при Путин.

Най-отгоре се намира едно ниво, което се нарича Съвет за сигурност на Руската федерация - то се състои от министър-председателя, министрите на вътрешните, външните работи, отбраната и шефовете на външното и вътрешното разузнаване (ФСБ). На Запад наричат тези хора „новото Политбюро” и те се ръководят от самия Путин. Съветът има секретар, в момента това е Николай Патрушев, но се председателства от президента. Това означава, че Путин е началник на министър-председателя, министрите и шефовете на спецслужбите. Второто ниво се състои от председателите на горната и долната камара на парламента. Те също са подчинени на първото ниво, т.е. на върховния главнокомандващ и президент на страната. Това беше наречено от Путин „вертикала на властта” или още „суверенна демокрация”. Хората, които не са се занимавали с Русия се объркват като мислят, че суверенна означава независима. Не! В едно интервю той обяснява, че суверенна означава независима от западните модели на демокрация.

проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и международна сигурност

Управленският модел на Владимир Путин води до радикализация не само във вътрешен, но и в международен план. Доказателство за това е промяната в отношенията със Запада, която предприема руския президент на Мюнхенската конференция за сигурността през 2007 г.

Днес наблюдаваме почти необуздано, хипертрофирало прилагане на сила в международните работи, военна сила, сила, потапяща света в бездната на последователни конфликти. Резултатът е, че не стигат силите за комплексното решаване на нито един от тях. Става невъзможно и политическото им решение. Виждаме все по-голямо пренебрегване на основополагащите принципи на международното право. Освен това, отделни норми... всъщност едва ли не цялата правна система на една държава, преди всичко, Съединените щати, разбира се, прекрачиха своите национални граници във всички сфери - и в икономиката, и в политиката, и в хуманитарната сфера – и те се намесват в чужди държави. На кого би му харесало това? На кого би му харесало? В международните работи все по-често се среща стремежът да се реши един или друг въпрос, като се изхожда от така наречената политическа целесъобразност, основаваща се на текущата политическа конюнктура.

Владимир Путин, президент на Руската федерация

Укрепил абсолютно своята власт, Владимир Путин поставя за цел връщането на имперското влияние на Русия и свидетелство за това са инвазиите в Грузия през 2008 г., в Крим 2014 г. и войната в Украйна през 2022 г.

В този период Путин усилено изследва и руската история. Неговият любимец е Петър I, защото е създал стратегическата линия за развитие на страната, а именно - имперската линия на непрекъснато териториално разширяване и икономическо въздигане на Русия. Според него Петър I е действал изцяло в интерес на Русия, работейки по тази стратегия. Затова Путин смята, че тази линия е била прекъсната от Ленин и болшевиките. Той отрича тяхното дело не по идеологически причини, а поради това, че те са прекъснали имперското начало в развитието на руската история.

проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и международна сигурност

Бихте ли направили една прогноза, която може би всеки един човек в света си задава. Как ще завърши тази тежка война в началото на 21 век – руската инвазия в Украйна, която никой не очакваше. Може ли някой в самата Русия да свали от власт Владимир Путин?

Проф. Румен Киров: Мисля, че предаването на властта в Русия ще стане по модела, по който президента Путин получи властта от Борис Елцин. За тази цел в т.нар. „Политбюро” в един момент, ако това се наложи, той ще предаде властта на някои от най-близките си приятели: Шойгу, с когото ходят заедно на риба или Патрушев, секретарят на Съветът по сигурността на РФ, или на някой друг. Но пробив в това „Политбюро”, което се състои от 6 човека и взимащо всички важни решения в Русия през последните 20 години, много трудно може да се получи, тъй като това е сработено ядро, това са хора, които 20 години работят заедно. Не виждам път, по който тази структура може да бъде пробита. В този смисъл стратегията, която Западът провежда по отношение на Русия със санкциите, не бива да се счита за погрешна. В края на 2023 г., според едни от най-важните стратегически центрове на Европа и САЩ, се очаква много рязко да спадне руската икономика и това силно ще се отрази върху руската държава.

Удивлявам се от степента на страх и лицемерие на представителите на парламентарните партии. Слушайте, хайде да спрем да си мътим главите! У нас няма никакво правителство! У нас Путин управлява всички, включително и икономиката! На кого да се даде кредит или не, къде да се доставят пари или не, на коя държавна компания да се помогне или не, какъв курс да поддържа централната банка или не и т.н. Аз съм работил в правителството, по времето на Елцин. Известни са ви обстоятелствата около болестта му... не можеше да управлява правителството. Затова ние имахме самостоятелност. Сега знам какво се случва – те не могат до тоалетната да отидат без Путин, нито един от тях. През 30-те години целият немски народ е бил очарован от Хитлер. А сега всички ненавиждат Хитлер. Точно същото ще се случи с Путин. Едно към едно!

Борис Немцов, руски опозиционен лидер (ден преди да бъде убит на 27.02.2015)