Вторият рекорд на Румен Радев
Президентът Румен Радев записа втори рекорд в кариерата си като държавен глава с най-дълго задържан първи мандат за съставяне на кабинет.
Той вече официално призна, че драстичното забавяне е нарочно и има конкретна цел – ако партиите се провалят, предсрочните избори да бъдат през март.
„Важното е така да се разсрочат процедурите, че предсрочните избори да не са в най-тежкия зимен период. А това изисква забавяне. Аз съм поел тази отговорност, нося я и няма да насроча избори през януари или февруари“, обясни Радев на срещата си с представителите на „Демократична България“. И така официализира безпрецедентно дългия срок след формирането на новия парламент, в който първи връчен мандат все още няма.
Народното събрание започна работа на 19 октомври. Така към 21 ноември периодът на задържането на мандата от президента е вече цели 34 дни – абсолютен рекорд през последните две десетилетия.
За сравнение – президентът Георги Първанов е връчил първия мандат за съставяне на кабинет в 40-ото Народно събрание 7 дни след конституирането на парламента. Рекордите по експресно даване на мандата принадлежат на Росен Плевнелиев в 41-ото и 42-ото Народно събрание - съответно за 2 и за 3 дни. Тогава бившият президент провеждаше консултациите с всички политически сили буквално в рамките на ден-два. Сега те продължават вече месец.
Всички останали срокове от 2005 г. досега са се движили в интервала между 5 и 10 дни. С едно изключение, което отново принадлежи на Радев – той забави с 19 дни връчването на мандата на първата сила – „Има такъв народ“ - в 46-ото Народно събрание.
По този начин Румен Радев записва втори рекорд в политическата си кариера. А първият, който отбеляза, е безпрецедентно дългото време, в което управлява страната чрез служебно правителство. По-точно чрез 4 служебни правителства.
Общото време, което кабинетите „Герджиков“, „Янев“ и „Донев“ са изкарали на власт, вече надхвърля година и два месеца. Сметката сочи, че към 21 ноември трите служебни правителства са управлявали точно 422 дни.
А неофициалният анализ на президентските действия може да доведе до предположението, че държавният глава не е оптимист за успешното съставяне на правителство в рамките и на новия, 48-и парламент.