След убитите цивилни на територията на Полша – държава член на Северноатлантическия алианс, в следствие на продължаващата война на Русия срещу Украйна, отново се заговори за активиране на различни членове от договора на НАТО. Като държава член на най-могъщия военен съюз в историята, България също е страна в този договор. Колко близо всъщност сме до включване в „гореща“ война? И колко „гореща“, всъщност би могла да бъде тя, при положение, че и едната евентуална страна в конфликта (Руската федерация) и другата НАТО са ядрени сили (САЩ, Великобритания и Франция)? Какво всъщност представляват Член 4 и Член 5?

Какво трябва да знаем за член 4 от Североатлантическия договор?

Северноатлантическият договор, известен още като договорът за членство в НАТО е ратифициран със закон, приет от 39-oто НС на 18.03.2004 г. - ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г. Издаден е от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г., в сила от 29.03.2004 г.

Член 4 гласи:

„Страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях.“

В рамките на няколко часа след взрива в Полша във вторник двама европейски дипломати заявиха, че Полша е поискала среща на НАТО по член 4 за консултации.

Членът позволява на членовете на НАТО да поставят на обсъждане в Северноатлантическия съвет всеки въпрос, който ги безпокои, особено по отношение на сигурността. Член 4 не означава, че ще има пряк натиск за действие.

На практика това рядко се използва; независимо от това, то изпраща силно послание към големия свят, че НАТО е загрижена за ситуацията.

Какво трябва да знаем за член 5 от Североатлантическия договор?

Член 5 е крайъгълният камък на учредителния договор на НАТО, създаден през 1949 г. с американската армия като могъща опора, основно за да се противопостави на Съветския съюз и неговите сателити от Източния блок по време на Студената война:

„Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.

Всяко такова въоръжено нападение и предприетите като следствие от него мерки ще бъдат незабавно доведени до знанието на Съвета за сигурност. Осъществяването на такива мерки ще бъде прекратено, след като Съветът за сигурност предприеме необходимите стъпки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност.“

Тъй като Украйна не е част от НАТО, нахлуването на Русия през февруари не доведе до задействане на член 5, въпреки че САЩ и други държави членки побързаха да предоставят военна и дипломатическа помощ на Киев.

Експертите обаче отдавна предупреждават за възможността от разпространение на конфликта в съседните държави от източния фланг на НАТО, което може да принуди алианса да реагира с военни средства.

Такива действия от страна на Русия, умишлени или случайни, повишават риска от разширяване на войната чрез пряко въвличане на други държави в конфликта.

„Един за всички и всички за един“

Принципът на колективната отбрана, който означава, че нападение срещу един съюзник се счита за нападение срещу всички съюзници, е в основата на НАТО. Той гласи, че "въоръжено нападение" срещу един член е нападение срещу всички и дава началото на възможността за колективна самозащита.

Въпреки това тя задължава всеки член на НАТО да "окаже помощ на нападнатата страна или страни" и да предприеме "такива действия, каквито сметне за необходими, включително използването на въоръжена сила". Тя не води автоматично до военни действия.

Член 5 вече е бил задействан веднъж - от името на Съединените щати в отговор на атентатите с отвлечени самолети в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г.

Вероятно именно заради всички тези условности полските власти и лидерите на другите държави от Алианса подходиха максимално предпазливо след събитията в Пжеводов. Но в същото време недвусмислено показаха пълна солидарност с Варшава. Това би могло да се приеме като ясно послание, че при реално нападение срещу държава член, а не каквито са версиите към момента – за инцидент, може да се разчита на отговорност, но и на незабавен отговор от страна на Алианса.

По материали на AP, AFP, Reuters