Войната в Украйна и подозренията за саботаж на ключова инфраструктура принуждават европейските държави да преосмислят подхода си към това кое е съществено важно и кой трябва да го контролира, пише за Еuronews Алис Тайди.

И тук лидерите на Европейския съюз се страхуват не толкова от Русия, колкото от Китай. 

„Най-големият страх според мен е, че Китай може да се възползва от  критичната инфраструктура в ситуация на конфликт. Или най-малкото да ни заплаши, че я притежава“, заяви пред Euronews д-р Тим Рюлиг, научен сътрудник в Германския съвет за външни отношения.

Китайските компании притежават или имат дялове в широк кръг европейски критични инфраструктури, включително пристанища, летища, електроснабдителни дружества, вятърни и соларни паркове, както и в сферата на телекомуникациите.

Годините на бум бяха между 2012 и 2015 г., когато Европа, обхваната от тежка финансова криза, предприе драстични мерки за икономии, които включваха продажбата на такава голяма инфраструктура.

Понастоящем китайските компании притежават дялове в пристанища в страни от ЕС, включително Гърция, Италия, Португалия, Испания, Белгия, Нидерландия и Германия, както и в летища, например в Тулуза, Франция.

Геополитическият климат се е променил фундаментално. 

Подобен контрол върху този вид инфраструктура вече крие рискове в мирно време, включително шпионаж, но и възможността Китай да използва тези търговски центрове в Европа, за да даде предимство на своите компании пред регионалните.

Подходът на Русия за „правото на силата“ също поражда опасения - ако Москва надделее във войната си в Украйна, Китай може да се почувства окуражен да използва военните си сили в Тайван.

Пекин смята острова за част от своята територия и през последните месеци засили реториката си за евентуално използване на военни сили.

В такъв случай ЕС няма да има друг избор, освен да наложи санкции, на които Пекин ще отвърне. Нарастват обаче опасенията, че Китай би могъл да използва контрола си върху критична инфраструктура на ЕС, за да окаже допълнителен натиск.

Истинската загриженост обаче е свързана с дигитализацията и зависимостта на Европа от китайските технологии.

„Притеснявам се повече за уязвимости от типа 5G, възможността да бъде използвана за шпионаж или просто да бъде изключена“, заяви пред Euronews Иън Бонд, директор по външната политика в мозъчния тръст Център за европейска реформа (CER).

Той припомни, че „съвсем наскоро станахме свидетели на прекъсване на работата на германската железопътна система, което изглежда е било причинено от кибератака“.

„Не е ясно кой е извършителят, но е очевидно, че ако Китай е вътре в системата, ако китайски компании създават някои от тези системи, тогава възможностите на китайското правителство да създаде т.нар. задни вратички е много по-голяма“, казва Бонд.

Като се има предвид, че китайските компании имат дялове в европейските електрически мрежи, както и в областта на възобновяемата енергия и телекомуникационните системи, потенциалът за смущения може да бъде огромен.

Но дори и да загуби контрола си върху европейските пристанища и летища, Китай все още може да използва данните от тези търговски центрове, за да нанесе щети.

„И морското пристанище, и летището са част от цифровата инфраструктура. Така че каквито и контейнери да преминат през терминала на морското пристанище, те ще оставят много данни. Ако имате подходящ достъп до тях, ще знаете какво съдържат, кой ги е изпратил там, къде отиват, каква е цялата логистична верига“, казва д-р Рюлиг:

Ето защо шума около продажбата на дял от пристанищен терминал в Хамбург на COSCO, китайската държавна компания за морски превози, е логичен. Хамбург е третото по натовареност пристанище в Европа.

„Сама по себе си подобна инвестиция може да изглежда като ограничен риск, защото какво можете да направите с данните от едно пристанище, ако има толкова много други? Не чак толкова много. Но в случай, че имате критична маса и комбинирате всички тези данни, това вече е истинският риск“, заключава д-р Рюлиг.

Позволяваме на Китай да инвестира в европейска критична инфраструктура, но обратното е невъзможно

И така, какво прави Европа в тази ситуация?

Вече съществува механизъм за проверка на чуждестранните инвестиции в ЕС, който позволява на държавите да изразяват загриженост относно такива инвестиции в други страни-членки.

Но в крайна сметка държавата от ЕС, която е получател на тази инвестиция, може да отхвърли опасенията и да разреши нейното осъществяване, тъй като това обикновено се отнася до националната сигурност, която е в правомощията на правителствата.

Такъв е случаят в Хамбург, където германският канцлер Олаф Шолц подкрепи продажбата на пристанището - макар и с по-нисък дял - въпреки опасенията на други държави-членки и на разузнавателните служби на страната.

Силен аргумент в полза на по-строг механизъм е и фактът, че критичната инфраструктура е все по-национална и взаимосвързана.

Китай беше и темата на тричасова дискусия между 27-те държавни глави по време на последната им среща в Брюксел миналия месец, за да се определи дали настоящата стратегия на Съюза, спрямо която Пекин се разглежда като партньор по някои въпроси като изменението на климата, но и като конкурент и системен съперник, все още е правилен подход.

В заключенията, публикувани в края на срещата на върха, темата беше резюмирана по следния начин: "Европейският съвет проведе стратегическо обсъждане на отношенията на Европейския съюз с Китай", което представлява само един ред в документ от девет страници.

Ще са необходими още много дискусии и решения, за да се формулира правилно, кое е критично и кое е приемливо по отношение на чуждестранната собственост и реципрочността.

"Позволяваме на Китай да инвестира в европейска критична инфраструктура, но Китай никога не би позволил на европейска компания да направи същото", подчерта Крац.

*Заглавието е на euronewsbulgaria.com