Израел е изправена пред най-крайнодясното правителство в историята си. Какви ще са последствията след вота на 1 ноември? Ще доведат ли крайнодесните до нова криза в отношенията с палестинците и ще промени ли Израел позицията си за отказ от предоставянето на военна помощ на Украйна?

Отговорите търсим от Олга Дойч – вицепрезидент на Израелския изследователски институт.

Какъв е Вашият анализ на последните избори в Израел? Каква според Вас е причината за победата на партия Ликуд?

Беше много интересно, но резултатите не са непременно изненадващи. През изминалите няколко седмици непосредствено преди изборите, стана ясно, че Нетаняху ще спечели по-голямата част от гласовете. Не беше ясно колко голяма ще бъде победата му, например колко точно места ще получи коалицията му, но нямаше много изненадани от развоя на събитията. Мога да кажа, че резултатите от изборите не само разделиха страната, но оглушиха и останалата част от света. Причината е, защото Израел е на път да състави едно от най-крайнодесните правителства до този момент. И все пак, типично за Нетаняху и времето, през което беше министър-председател, е че винаги е имало членове на коалицията му, които спадаха към дясното и такива, които клоняха повече към лявото. Тогава той беше модериращ фактор вътре в коалицията си. Нещо, което категорично няма да видим във формирането на следващата коалиция. Ако се осланяме на политиките му до този момент, неговият глас ще бъде най-умерен.

Според Вас какво възстанови доверието към Бенямин Нетаняху, въпреки делата за корупция, които са заведени срещу него?

Мисля, че беше комбинация от различни фактори. Ако анализирате резултатите от изборите, ще видите, че партията на Нетаняху не е променила драстично броя на спечелените гласове. Това, при което виждаме обрат обаче е баланса в десния блок. Резултатите са показателни за променената ориентацията на гражданите на Иран към дясното. Смотрич и Бенг-вир бяха големия шок на тези избори. И двамата са крайнодесните гласове в десния блок. Тези избори се сметнаха и за предателство спрямо много традиционен консервативен кръг от хора от Нафтали Бенет. На предишните избори той взе решение да се присъедини към блока на Лапид и старото правителство. Много хора гласуваха за него, смятайки че той ще отстоява консервативните ценности и приоритети. Мисля, че именно това преобърна ситуацията и даде на коалицията на Нетаняху липсващата подкрепа и съответно победата. Но вземайки предвид и комбинацията с ултраортодоксалните гласове, много хора твърдят, че тази коалиция наистина ще бъде най-дясната в историята на Израел.

Каква мислите, че ще бъде външната политика на страната, ако Нетаняху и крайнодесните партии успеят да съставят правителство? Очаквате ли да има напрежение с палестинците?

Това е страхотен въпрос. Мисля, че зависи от начина, по който различните личности в бъдещата коалиция ще действат. Ако се осланяме на предизборната им кампания и думи, вероятно трябва да очакваме популистски стъпки. Стъпки, които виждаме, че Смотрич и Бенг-вир вече предприемат през последните няколко дни, а коалицията все още не е сформирана. Има и мнения, че вече като част от управляващата власт, може да прокарат и по-сериозни политики и начини на управление. Наистина не се знае, ще видим какво предстои. Според мен ситуацията ще зависи от два фактора. От една страна, колко отговорно ще действа по-популистската част от предстоящата коалиция и кои министерства ще вземат. И от друга страна, каква ще бъде реакцията на САЩ и на Европа. Дали ще бойкотират някои членове на крайнодясната коалиция или ще се съгласят да работят заедно.

Вижте, въпреки реакцииите по целия свят, хората тук в страната говорят и обсъждат, че все пак става дума за демократично избрано правителство. Определено ще бъде трудно правителство, тъй като лявото пък изгуби властта си изцяло. Крайнолявата партия „Мерет“ не успя да прескочи парламентарната бариера. Вследствие на това за пръв път от много време насам няма да намери място в Kнесета на Израел. Да имаме леви и десни гласове е полезна част от демократичното говорене. Липсата на леви мнения в кнесета би било усетено осезаемо. Дори лейбълистката партия спечели едва 4 мандата в Кнесета. Коалицията „Лапид“, които много медии определят като партии в централно-лявото. Ако ги анализирате подробно обаче, ще видите, че те попадат по-скоро в централно-дясното. И така, зависи колко от темите в Kнесета ще бъдат разглежdани като политически, до каква степен ще сътрудничи опозицията, колко държавнически ще се държат крайнодесните депутати на Бенг-вир и Смотрич, както и дали ултраортодоксите ще се заемат само с проблеми, релевантни за сферата, която представляват, или ще се опитат да получат някои държавнически постове, като министерства и други.

А относно линията на поведение, която САЩ ще следват спрямо крайнодесните субекти в правителството, предстои да видим в следващите няколко дни. Не съм сигурна до колко има промяна относно конфликта между и Израел и Палестина. Точно сега няма особено голям интерес нито в Израел, нито на международно ниво той да преминава в нова фаза. Нямаме партньор от палестинска страна, с когото да предприемем това, а и не знаем как точно ще изглежда бъдещата коалиция. Едно от големите предизвикателства, пред което Нетаняхu ще трябва да се изправи в коалицията си, е да съумее да направи партията си умереният фактор, умереният глас. Вижте, това не е първият път, в който Нетаняхu печели достатъчно мнозинство в Kнесета, че да може да прокара идеи, които биха били счетени за десни- като например да се заеме с религиозните проблеми, които провокират противоречиви реакции в Израел. Но той не го е направил до момента, дори в ситуация, в която е печелил мнозинството. Сега просто трябва да изчакаме и да следим как ще отиграе дясната ориентация на управляващата коалиция, както и дали ще успее да устои на натиска на ултраортодоксите и крайнодесни гласове.

Друга много важна тема е войната в Украйна – тя е в центъра на политическия живот и тук в България, и преди, и след изборите, които се проведоха у нас. Но колко важна е тази тема в Израел? Знаем, че Израел не изпраща военна подкрепа на Украйна. Очаквате ли това да се промени?

Израел е въвлечен доста сериозно в конфликта още от самото му начало, като оказва главно хуманитарна помощ. Израел беше първата страна, която предложи да се изгради болница на границата с Полша. Израел изпрати и медицинска и хуманитарна помощ за милиарди шекели. Ако погледнем обаче геополитически ситуацията, не беше никак лесно за Израел. Нека напомня на вашите зрители, че Израел има символична граница с Русия- в Сирия, където руските войски са изключително много, а руското влияние много интензивно. В този смисъл не беше никак лесно да се вземе решение. Въпреки това, настоящият министър-председател Лапид е заел много по-активна позиция в осъждането на Русия. Той също се присъедини към западните лидери в подкрепата си за украинските граждани и заклеймяването на Русия като агресор. Мисля, че ответната реакция се видя мигновено, тъй като много резолюции и предложения на Русия в ООН са насочени срещу Израел. Не мога да кажа какво предстои, ще бъде наистина интересно да проследим до каква степен ще се промени политиката в това отношение.

Посланията, които изпраща настоящия премиер Лапид е за категорично сближаване с Брюксел. Ще видим как ще действа бъдещия министър-председател Нетаняхо- дали ще спре да изпраща тези ясни послания за подкрепа към Украйна, дали продължи да изпраща хуманитарна и медицинска помощ, но в същото време ще се опита да подобри взаимоотношенията с Русия.. Не съм сигурна, защото началото на войната до момента ситуацията много се промени. Преобладаващия критицизъм на Запада срещу Русия се увеличава. Има доста по-малка дилема как точно трябва да се действа. Но зададения въпрос от вас е много интересен. Сигурна съм, че той ще е в дневния ред на израелските политици в предстоящите седмици.

Вижте целия разговор във видеото.