Каква власт имат шефовете на законодателните органи у нас и в чужбина?
Стартът на 48-то Народно събрание със сигурност ще остане в историята като нагледен пример за важността на поста председател на парламента. Три дни отнеха на депутатите да достигнат до съгласие кой да бъде първия сред равни. Три дни, в които партиите издигаха свои кандидатури и преповтаряха качествата на техния избраник. Но каква всъщност е ролята на председателя на Народното събрание и какво е неговото значение в политическата система на страна ни?
Правомощията на председателя на парламента са уредени в член 77, глава трета от Конституцията на България. Той открива, ръководи и закрива заседанията на парламента и осигурява реда при провеждането им. Именно за това през годините се появи, че председателят на парламента е като класен ръководител на всичките 240 народни представители. А Поддържането на реда в пленарната зала понякога се оказва доста трудоемко.
От своя страна народните представители имат право да изразят критика към председателя заради начина, по който ръководите заседанието, като това става чрез така наречената процедура по начина на водене.
Партийната принадлежност на председателя на парламента често става и повод за обвинения в пристрастие, независимо от коя партия е излъчен първия сред равни.
Важно е да посочим, че българската Конституция предвижда председателят на парламента да бъде предсрочно освободен от поста. Друг интересен факт за първия сред равни е, че той има право да гласува наравно с всички народни представители, има право на законодателна инициатива и право да участва в дебатите по свой законопроект. В този случай обаче той няма право да председателства заседанието. Останалите му задължения са свързани с административните процеси в парламента и тяхното уреждане.
Каква е ролята на председателя на парламента в някои от големите западни демокрации?
Великобритания
В една от най-старите парламентарни системи ролята на председател на парламента е нагърбена с дори повече правомощия. Или както там се нарича – говорител на Камарата на общините. Той се избира при конституирането на нов парламент след редовни парламентарни избори. Интересното е, че за да се направи номинация, зад кандидатурата трябват да застанат поне 12 депутати, най-малко три от които не са от партията на избраника. А за да бъде избран говорител, той трябва да получи подкрепа от над 50% от всичките 650 членове на парламента. Функциите на новоизбраният говорител разбира се включват да осигурява реда при провеждането на заседанията.
По време на дебатите в пленарна зала говорителят е този, който обявява резултатите от гласуванията. За разлика от нас британският парламент си няма табло.
Британската конституция обаче предвижда по-голяма власт за говорителя на Камарата на общините, отколкото българският председател на Народното събрание има у нас. В английския парламент никой няма право да прекъсва говорителя, да му репликира или да говори, докато той се изказва. Процедури по начина на водене там не съществуват. Говорителят дава и взема думата, когато прецени дори когато става въпрос за министър-председателя. В моментът, в който говорителят стане от председателския стол, всички депутати и министри са задължени да седнат незабавно и да го изслушат. Освен това говорителят на Камарата на общините не може да бъде отстранен предсрочно освен ако сам не подаде оставка или не почине.
За сметка на това говорителят на английския парламент няма някои правомощия, които българският председател на Народното събрание има. Той става безпартиен в момента, в който е избран, няма право да участва в дебатите и няма право на законодателна инициатива. Той има право на глас но само и единствено, когато гласовете „за“ и „против“ даден законопроект са напълно равни. Тогава той има правото на така наречения „решаващ глас“. Но дори в тези случаи говорителят не може да гласува както сам прецени. Едно от неписаните правила в британския парламент е, че говорителят винаги трябва да гласува в полза на по-задълбочен дебат. Тоест ако приемането на законопроект зависи от неговия глас, той гласува „против“ и го връща за повторно разглеждане, защото няма право да създава мнозинства в парламента.
САЩ
Бащите-основатели на американската държава са предвидили в конституцията малко по-различна роля на говорителя на Камарата на представителите, отколкото британския му еквивалент.
Председателят на долната камара на Конгреса се избира на всеки две години, когато има избори за парламент. Всяка партия избира свой кандидат за говорител и обикновено печели тази, която има мнозинство в Конгреса.
Американският конгрес е съставен от Камарата на представителите и Сената. Камарата има 435 депутатски места. Конгресмените се избират мажоритарно и представляват американските граждани. Сенаторите са по-малко – общо са 100 на брой, като всеки щат има право на двама сенатори. Двете камери на Конгреса имат своите различия откъм правомощия, но е много важно как си сътрудничат.
За разлика от говорителя на Камарата на общините, американският му колега няма задължение да бъде безпартиен или безпристрастен. Представителите в долната камара дори не са задължени да изберат за председател член на Конгреса. Говорителят на Камарата на представителите има пълното право да подкрепя законопроектите на излъчилата го партия и да се опитва да подкопае тези на опозицията. Причината е, че говорителят е и де факто лидер на парламентарната група, която го е излъчила.
Говорителят на камарата на общините има и пълното право да саботира законопроектите на изпълнителната власт, ако се окаже така, че президентът и председателя на долната камара са от различни партии. Той има право и на „решаващ глас“, когато зависи от него дали даден законопроект ще бъде приет или не. За разлика от британската практика обаче нищо не задължава говорителя на Камарата на представителите да не гласува в полза на своята партия. Говорителят може да бъде свален предсрочно от поста, ако партията му загуби мнозинството в Конгреса, подобно на председателя на Народното събрание.
Тежко постигнат консенсус
Председателят на парламента е ключова властова фигура във всяка една парламентарна система и често неговите действия могат да бъдат решаващи. Именно затова интересът към поста и суматохата, предизвикана от тежкия избор в българския парламент не са изненада.
Печеленето на един от трите най-важни поста в държавата е въпрос на престиж в постоянната борба за надмощие между партиите. Въпреки това първите три дни на 48-то Народно събрание ни доказаха, че разбирателството и консенсусът са по-важни от политическите дивиденти.