Бесарабска българка с изложба за Гладомора: Как страданието обединява българския и украинския народ
Анастасия Димитрова
Споделете статията
Беше голямо предизвикателство за мен да разговарям с 86 възрастни българи в 13 български села в Бесарабия, където и аз съм родена. Беше много тежко да започна да говоря с тях за глада. Първите ми въпроси бяха дали имат спомени за преселването на българите към Бесарабия. Подхождах много внимателно, защото събужданото на тези спомени беше много болезнено за тях. Те не искаха да си спомнят, но когато започваха да говорят, започваха да ридаят. Сякаш това отново се случваше.
Това каза в ефира на Euronews PrimeTime бесарабската българка Йона Тукусер, която е авторка на живописни картини от Гладомора в Украйна през XX век, видео-картината „АНТРОПОФАГ“ със свидетелски разкази на бесарабски българи за времето на Гладомора.
Болката е жива все още в тези българи. Дори днес когато започна войната, още в първите дни, тези същите българи, преживели глада, започнаха да копаят ями в градината си и да крият там храната, защото се страхуват от глад. Моят проект е научно-художествен. Всяка една картина е духовен документ. Разработвам проекта от 2009 г. насам, когато бях студентка в България. Работих с архиви от Одеса, Измаил, София, Добрич, Румъния, търсейки свидетелства и своя личен отговор защо се случи такава голяма трагедия.
Бесарабската българка припомни, че освен 90 години от Голодомора, през 2022 г. се навършват и 75 години от страшния глад след ВСВ през 1946-47 г., при който по думите ѝ загиват 100 хил. бесарабски българи – една трета от българската общност в Бесарабия.
„Всяка една картина разказва истинска история, която аз съм намерила. Интервютата са сюжети за моите картини, дори името на картината е име на документ. Открих много страшни документи – 130 дела на осъдени за човекоядство“, посочи Йона.
„За глада не е прието да се говори за семействата. Една възрастна жена ни пожела дори никога да не чуем за глада“, разказа бесарабската българка. Тя сподели, че всички, с които е разговаряла, са потвърдили, че е имало човекоядство.
Ние сме заложници на ненаказаните престъпления на Съветския съюз. Това, което днес се случва в Украйна, това не е от днес. То си има корени от десетилетия. Историята се повтаря. Те се чувстват безнаказани и затова тези зверства продължават.
„Гладът – това е оръжие за масово унищожение и подтискане“, посочи Йона.
Тя разказа и своята лична история. Нейното семейство са потомци на преселници от село Главан, Старазгорско, през 1832 г.
„По пътя си тези, които не са могли емоционално да напуснат пределите на родината си, остават в Силистренско и основават второ село Главан. Третият Главан се намира в Украйна и аз съм родена там“, сподели Йона.
„В експозицията ми срещу картината за момчето от Мариупол се намира картина на едно българче от моето родно село Главан, чиито родители са загинали от глад по време на Гладомора. Съседите са го видели как влачи мъртво животно, за да го изяде и да оцелее. Те не са му дали да го изяде и са го осиновили. С тези две картини на тези две момчета – едното българче, другото украинче, искам да призова страданието да ни обединява, а не да служи за разделение и вражда“, посочи бесарабската българка.
Нейната изложба „ГЛАД“ може да бъде разгледана в галерия „Квадрат 500“ в София. Изложбата е организирана с подкрепа на украинското посолство в България.
Целия разговор вижте във видеото.
Споделете статията
