До края на годината България и Румъния да се присъединят към Шенген. За това призова Европейският парламент. Какво означава това за страната ни? Дебат в студиото на Euronews Bulgaria в Страсбург с водещ Ирина Иванова.

Андрей Ковачев, ЕНП/ГЕРБ-СДС:

Мисля, че Европейския парламент вече 11 години дава своята оценка – България и Румъния са напълно готови технически, за да са част от Шенгенското пространство. В Нидерландия има политически проблем, който е вътре в тяхната коалиция, и този проблем спира приемането на решението в Съвета. Това е отговора на Вашия въпрос защо все още не сме част от Шенгенското пространство.

Сега имахме една техническа мисия, която беше в България и в Румъния – от експерти, както от европейските институции, така и от националните правителства, която беше доброволна мисия. България покани експертите да видят как България използва възможностите на Шенгенското пространство.

Елена Йончева, „Прогресивен алианс на социалисти и демократи“/БСП:

Трябва да отчитаме факта, че още 2011 година ние сме изпълнили всички технически изисквания. Така че решението е политическо, независимо какво ще кажат експертите, които бяха на мисия в България. Знаете, че най-скептични са Нидерландия, и ако погледнете изказванията на холандския премиер Рюте миналата седмица в Букурещ, той е доста предпазлив в своите оценки. Той казва, че не е против Румъния да влезе в Шенгенското пространство, но продължава да обвързва Шенген с механизма за наблюдение, а на практика това са два отделни механизма.

Ако ме питате дали съм оптимист, ще Ви кажа – да. И причините са, колкото и странно да звучи на пръв поглед, войната в Украйна, защото това, може да проследите в различни резолюции, счита се, че оттук нататък Европа трябва да изгражда своята стратегическа автономия. Трябва да изгражда своята обща система за сигурност и отбрана. И колкото по-голям е Шенген, толкова повече шанс има да ускорим този процес.

Илхан Кючюк, „Обнови Европа“/ДПС:

Според мен неоснователно посочваме само една държава (Нидерландия – бел. Ред.). През годините държавите са били няколко – Германия, Франция, Финландия, Дания... Моето мнение е, че Холандия няма сама да наложи вето – просто не е това част от стила и начина на опериране на Марк Рюте на международния терен. Това обаче е мое частно мнение.

Несправедливо бяха обвързвани две неща. Едното е, че България не пази добре своята граница. Второто, разбира се, е за дългогодишния механизъм за наблюдение. Вече има достатъчно ясни гаранции и хоризонтален механизъм от страна на ЕК, който да наблюдава върховенството на правото и демократичните стандарти. Тоест, едното основание е отпаднало. И ако другото основание трябва да отпадне – а резултатите показват именно това (че България охранява добре своята граница), на трети план идва може би най-политическия елемент – с консолидацията на ЕС. ЕС трябва да се консолидира в рамките на тези 27. Ако имаме моралната и политическа отговорност да подадем ръка на страни като Украйна и Молдова, да погледнем много сериозно към страните от Западните Балкани – безспорно вътрешната консолидация минава и през това България да стане част от Шенген.

Ангел Джамбазки, ЕКР/ВМРО-БНД:

Мен ако питате, по отношение на охраната на границата може да се развие цяло отделно предаване. Аз там имам и мнение, и предложения, и интереси, но това не е важния въпрос. Пазим я достатъчно добре, че да отговаря на критериите. Какво може да се надгради, е друга тема.

Но ще Ви кажа каква е истинската причина да не ни приемат толкова дълго време в Шенген. Тя е икономическа. Политическите причини, които изтъкнаха колегите, бяха оправданието на западноевропейските политици. Икономическата причина е, че за тези години, в които България и Румъния не са в Шенген, българският и румънският транспортен бранш, които са големи за рамките на ЕС, понасят много големи загуби, закъснения, не могат да бъдат конкуретноспособни, стоят настрани, стоят отвън. По този начин обаче онези вътре работят.

Това е част от политиката, каквато те налагаха примерно за изземване на икономически активи и икономически интерес през пакета „Мобилност“ – това беше същото. Измислиха си една причина, зад която просто искаха да вземат бизнес. Така че, когато някой говори за европейски ценности, дайте му този пример – 11 години икономически интереси се прекарват зад политически лозунги. Измисля се нещо като корупция, то винаги и с основание хваща общественото внимание и зад него се прекарват икономическите интереси. И нека само сравним какъв беше натиска и какво огромно лицемерие има и в тази зала, и в институциите – какъв беше натиска България да се откаже да защитава своите интереси в Македония, България да се откаже да защитава човешки права в Македония и да даде „зелена светлина“ за някакви процеси с РСМ. Която вчера вкара в законодателството си яростен антибългарски закон. Той е изключително мракобесен, болшевишки, сталинистки, титовистки – цели да забрани българските сдружения. Толкова за европейската ценност, наречена „свобода на сдружаване“, „свобода на мнение“, „свобода на самоопределение“. Оттук нататък това не е Северна Македония – това е Северна Корея.

Радан Кънев, ЕНП/“Демократична България“:

Аз ще отговоря малко различно от колегите, защото смятам, че българските медии много отдавна и много погрешно фокусират темата „Шенген“ към нас, представителите в ЕП. 11 години позицията на Парламента не се е променила. Тя е кристално ясна. Това в много отношения включва не само Шенген, включва и еврозоната, енергетика, ако щете, въпроса с корупцията... Поредица от български правителства си създават навика да се държат все едно европейските институции са нещо различно от управлението в България.

Проблемът е в Съвета. В Съвета заседават правителства, конкретни държави членки и имат вътрешно-политически, популистки проблеми, заради които не пускат България. Поредица български правителства не си е свършила дипломатическата работа с тези правителства. Нищо общо няма Европейския парламент. Рядко политик казва, че не е негова работа, но не е в нашата градина тази топка.

Пълен запис на дебата вижте във видеото.