„Аз съм напълно убедена, че в рамките на тези три партии – „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“, със сигурност има доста обтегнати отношения – както на принципна основа, така и на някакъв вид опортюнистична основа.“ Това каза в студиото на Euronews Bulgaria политологът проф. Румяна Коларова.

„На принципна основа, раздалечаването между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ е очевадно. И то върви най-вече по линия на това, което ние наричаме „социално-икономическа линия“. ПП все повече и повече се самоопределя, и в някаква степен организира своята кампания, като лява партия. Докато е ясно, че ДБ - е, ние бихме очаквали „зелените“ да са десни и в никакъв случай „Да, България“ не са съвсем десни – но там, да кажем, е нещо либерално-центристко, ако трябва да го позиционираме. Но по отношение на икономически мерки, те са за много стриктно спазване на бюджета, например“, поясни тя..

„Второто раздалечаване е много по-тежко. И то е между БСП и останалите по геополитическа линия“, допълни проф. Коларова.

Според колегата ѝ Страхил Делийски, основният проблем не са различните идеологически позиции.

„Ние имаме Народно събрание със седем партии, зад които стоят не толкова много избиратели. Това е ключовия проблем, от гледна точка изобщо на очакванията ако бъде съставено правителство, какво ще прави това правителство“, посочва той.

„Първо, явно е, че то ще бъде функция на сложни политически отношения при формирането на мнозинство. И второ, то ще се ползва с подкрепата не повече от една осма от избирателите в България“, убеден е политологът.

„При тази кампания, която имахме, при тези отношения между различните групи, партийни агитки и тези, които не гласуваха, рискът всяко едно решение на това правителство с ниска подкрепа да бъде оспорено от някаква достатъчно голяма социална група, е голям. Много трудно ще се управлява“, смята Делийски.

Проф. Румяна Коларова посочва, че ниската избирателна активност се разглежда като основание да се търсят политически проекти извън този парламент.

„И ако на основата на тази ниска избирателна активност има субекти, чиято стратегия е да направят нов политически проект, то тогава мотивацията да се направи правителство в рамките на този парламент силно намалява, и съответно силно се увеличава мотивацията да се тръгне към следващи избори“, прогнозира тя.

Целия разговор вижте във видеото.