България не е единствената страна, в която политици си позволяват да прекрачат прага на етиката и доброто възпитание при общуването си с медиите. Понякога само с обидни думи, а понякога и чрез директна репресия. Мария Кръстанова в „The Cube” ще ни припомни някои от най-ярките световни примери за подобни неприемливо политическо поведение.

Всъщност темата с отношението на политици към медиите вълнува обществата в целия свят в последните години, а най-често споменавания пример е Доналд Тръмп.

Бившият президент на САЩ е известен със своята неприязън към редица медии и журналисти, която мнозина определят като грубост и арогантност. От спорове, свързани с пандемията от Ковид и влизане с взлом в дома му, до буквално съдене на CNN за клевета, Тръмп никога не е пестял обидните си квалификации дори и към жените. В изтекли записи се чува подробно и скандално описание на някои жени, с които е бил, като може би най-запомнящо се е изречението, с което завършва: „когато си звезда, всичко ти е позволено“. Припомням, че по-късно той се извини за думите си, но вече бе провокирал гнева на много жени.

Бившият премиер на Италия неведнъж е изпускал нервите си пред журналисти. Един от скандалните случаи е, когато той се обажда по телефона на водещ на предаване, за да му каже, че дискутират новината, в която и той е намесен, по „достоен за презрение и ужасяващ начин“. Накрая завършва обаждането си, като нарича предаването „телевизионен бордей“. Срещу Берлускони има отправени и много обвинения за неприлично поведение с журналистки.

Марин Льо Пен е известна със строгите си коментари и крайни по някои въпроси мнения. През 2017г обаче в социалните мрежи се публикува видеоклип, на който журналист от Quotidien ѝ задава въпрос, свързан с твърденията за злоупотреба със средства от Европейския парламент. Тя не само не си прави труда да му отговори, но на кадрите, които и вие виждате зад мен, бодигард го отвежда мигновено от залата на събитието.

Разбира се, в рамките на само няколко минути не можем да изброим всички случаи с прекрачване на границата от страна на политиците към медиите, но все пак има и страни по света, в които положението на журналистите е още по-тежко. Това са диктатурите и страните със спорно качество на демокрацията, където медиите са обект не само на словесни атаки, а често и на физически.