Психология на избора: Как гласува българинът?
Колкото повече сме в криза, толкова по-объркани може да бъдем. Затова се появяват нови спасители, ново политически лица и всъщност това, което виждаме е, че въпреки умората хората все пак опитват да вземат някакво решение, което да придвижи държавата напред.
Това заяви в студиото на “Добро утро, Европа” психоложката Александра Петрова.
“Това, което виждаме като резултати е доста разпиляно - няма единна база и основа. Всъщност има едни механизми, които водят обществото, когато то е дълго време в криза, както се намираме сега в икономическа и политическа такава. Обикновено има няколко тенденции. От една страна, хората започват да избират на базата на най-малкия риск. Особено, когато живеят в малки населени места, имат установен начин на живот и не искат да имат промяна. Те ще изберат това, което носи най-малък риск и им е най-познато. От друга страна, дадени хора, които са информирани в определена посока и имат познания в политиката, ще търсят и гласуват за най-печелившото”, посочи Петрова.
“Както за обществото, така и за личността, е много ясно доказано, че когато има в дългосрочен план волеви усилия без постигнат резултат, толкова по-малко са мотивирани хората”, коментира тя.
По думите ѝ има няколко елемента, чрез които избираме. Единият е свързан с рационалната част на нашия мозък, другият с емоционалната част.
Тя подчерта, че засиленият новинарски поток много често дезинформира хората, а нашето общество е все по-разделено.
Целия разговор вижте във видеото.