Димитър Бечев: Рискът от ядрена ескалация е най-висок от 1983 г. насам
Както коментират военни експерти, в момента рискът от използване на ядрени оръжия е най-висок от 1983 г. насам, когато е имало повишена тревога в СССР във връзка с учение на НАТО. Вероятността е висока в относителен аспект, но това не означава, че е рискът е толкова висок. Ако руското ръководство си мисли, че има превес в конвенционална сила и времето работи в негова ползва и не е застрашена стабилността на Русия, няма да предприеме тази стъпка.
Това заяви в студиото на Euronews PrimeTime политологът и експерт по международни отношения Димитър Бечев.
Според него отговорът на САЩ при потенциален ядрен удар отстрана на Русия може да бъде по линия на ескалация на конвенционалната сила, т.е. чрез доставки на определени оръжейни системи за Украйна.
Тези възможности все още не са изчерпани. Няма с лека ръка да прибегне до ядрена ескалация, защото това крие огромни рискове – както за Запада, така и за Русия. Да се надяваме, че поне в Кремъл ще надделее разума и няма да предприеме такива хазартни ходове.
По думите на Бечев предстоящата анексия на окупираните от Русия украински територии няма да доведе до особена радикализация и по-крути мерки отстрана на Кремъл, защото и сега Украйна осъществява удари на територията на Русия, както и по военни обекти, намиращи се в Крим, който по руската конституция се счита за част от Руската федерация.
Според анализатора не се забелязва отслабване на политическата воля на Запада за поддръжка на Украйна, въпреки състоянието на енергийните пазари и евентуалната икономическа рецесия, която се задава в Европа.
Бечев коментира, че идването на власт на крайнодесните в Италия ше бъде тест за Европа.
„Ако такива вътрешнополитически обрати не водят до промяна на европейската политика, това означава, че всякакви ходове и залагания на Путин на картата, че в ЕС ще има разнобой, няма да се осъществят“, посочи той.
Бечев не вярва, че представители на „Газпром“ ще вземат участие в разследването на експлозиите по Северен Поток-1, предвид състоянието на отношенията между Русия и Запада.
В дългосрочен план европейският пазар до голяма степен е изгубен за „Газпром“, тъй като след тази криза Русия вече се позиционира като ненадежден доставчик. За първи път в нейната история всъщност, откакто текат тези газови доставки.
Според Бечев, ако Русия стои зад експлозиите в „Северен Поток“, вероятната причина е, че по този начин иска да даде сигнал на страните от ЕС, че може да осъществи подобни действия и спрямо други обекти на газопреносната инфраструктура на Европа, включително и терминали за втечнен газ.
„Северен Поток-1“ така или иначе не работеше защото нямаше доставки на газ. Икономическият ефект може би няма да е толкова сериозен, но ако има руско участие то е именно в този план – чисто политически“, коментира анализаторът.
Бечев не вярва, че представители на „Газпром“ ще вземат участие в разследването на експлозиите по Северен Поток-1, предвид състоянието на отношенията между Русия и Запада.
„Ако има някаква офанзивна стратегия на Русия спрямо България, тя ще е по линията на подривни действия, свързани с политическата система и икономиката“, смята Бечев.
Целия разговор вижте във видеото.