Какво помни историята за тържествения момент на 22 септември и прочитането на манифеста пред цял един народ - в интервю за Euronews Bulgaria в миналото ни връща председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев. Какво е коствало на България преди да дойде моментът за написването на манифеста на гара "Две могили"? Вижте в интервюто.

Доц. Груев, какво показва историята на манифеста?

Манифестът е крайният документ от всичко това, което се случва на 22 септември и преди това. По силата на Берлинския договор България остава зависима от Османската империя княжество и тази неравнопоставеност на българската дипломация и целият статус на държавата в международен план все по-драматично се раздалечава от реалното състояние на българската държава към онзи момент и от стремежите на цялото българско общество.

Идеята за провъзгласяване на Независимостта отдавна витае и в главата на княз Фердинанд, и в плановете на всичките български правителства, но през цялото време се чака подходяща и удобна конюнктура на всичко това. Такава има през 1908 година. През юли в Османската империя избухва т.нар младотурска революция. Старото правителство е свалено. Новото, което се формира, се опитва да тръгне по линия на национализма и изграждане на единна турска нация. Това не се отдава успешно, но така или иначе империята изпада в една сериозна криза.

Междувременно избухва и стачка в източните железници. Част от тях са и на българска територия. Стачката блокира и фунционирането на цялата българска икономика в южна България и това дава повод на правителството на Малинов да национализира едностранно източните железници. Османското правителство дава удобен повод на кабинета на Малинов, защото още през август по негова инициатива не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Гешов на приема по повод рождения ден на султана. По този начин показва неравнопоставения статут на българската държава като все още васално княжество. Така се появява т.нар инцидент "Гешов". Българското правителство отзовава дипломата от Цариград и заплашва със скъсване на дипломатическите отношения. Всичко това е използвано като подходящ контекст за провъзгласяване на Независимостта. Моментът е особено удобен, защото тогава изтича и 30-годишният срок на Австро-Унгария за управление на Босна и Херцеговина. Очаква се анексията на Босна и Херцеговина. Ясно е, че Берлинският договор, ако не от България, ще бъде нарушен от Австро-Унгария. Това кара княз Фердинанд да отиде на директни консултации с Виена, за да търси тяхната подкрепа за този акт.

През нощта на 21 срещу 22 септември във влака от Русе за Търново министър-председателят Александър Малинов подготвя този текст на манифеста. Оригиналният текст не е атрактивен, защото Фердинанд там си е подчертавал, слагал е ударения, защото не е говорел много добре български. Това е текстът, който Малинов написва на гара "Две могили" при един по-дълъг престой на влака.

Можем ли да кажем, че манифестът е писан на крак?

Не точно на крак, но на масичка, това все пак е Царският влак.

Казахте, че провъзгласяването на Независимостта е една дълга идея, но колко дълга?

От самото Освобождение седи този въпрос, така че 30 години. Никола Мушанов, който по това време е министър на просвещението в кабинета на Малинов, твърди, че князът е сгънал манифеста в джоба си и го е извадил и прочел в църквата "Св. Четиридесет мъченици". Имаме основания да считаме, че това е именно оригиналът, първият вариант на манифеста.

Това, което обикновено се показва, е един много тържествен вариант. Изработен върху пергамент, навит на руло, в специална бронзова капсула, в края има пискюли с печатите на всички министерства, които подписват акта. Вероятно година е отнела за изработването на този манифест. Можем да го датираме към 1909 година, негов автор е художникът Харалмпи Тачев. Особено тържествено е отбелязана първата годишнина от провъзгласяването на Независимостта. Имаме основание да предполагаме, че той е показан тогава за първи път.

Художественият вариант, доколкото знаем, е с позлатени букви.

Точно така, той е много скъпа изработка, с посребрявания, отделно има ковчеже, която е позлатено.

Можем ли да кажем, че провъзгласяването на Независимостта е най-успешния политически акт на дипломацията тогава?

Категорично. Той е едно от малкото събития в българската история, което се случва не само без чужда помощ, но вървейки срещу интересите на Великите сили. Заедно със Съединението това са двете събития с най-голяма значимост в българската история. Ако продължим девиза "Съединението прави силата", би следвало да кажем, че двете заедно правят Независимостта.