Проф. Тодор Тагарев (р.1960 г.) е български учен – военен експерт и дългогодишен служител в системата на българската отбрана. Ръководил е четири години катедрата „Мениджмънт на отбраната” във Военна академия „Г. С. Раковски”. Работил е в Института по паралелна обработка на информацията на БАН, като ръководител на секция „Информационни технологии в сигурността” и на Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната.

В Министерството на отбраната Тодор Тагарев е бил и в периода от 1999 до 2001 година, като директор първоначално на Дирекция „Планиране на отбраната” и впоследствие на Дирекция „Политика по въоръженията”.

От 2005 до 2008 година е член на Борда за изследвания и технологии на НАТО и национален представител в неговия панел "Системни анализи и проучвания". През 2016 година беше назначен за директор на Института по отбрана, но година по-късно е освободен от тогавашния служебен военен министър Стефан Янев.

Проф. Тодор Тагарев притежава значителен опит в ръководството и участието в международни и национални изследвания по въпроси на сигурността и отбраната. Негови публикации са преведени на азербайджански, арабски, арменски, бахаса, грузински, дари, испански, португалски, румънски, руски, сръбски, украински, унгарски и френски езици.

Заема поста служебен министър на отбраната през 2013 година в кабинета на Марин Райков. Преди това е бил съветник по стратегически отбранителен мениджмънт в министерството.

Срещам го в кабинета му в блок № 2 на Българска акедемия на науките на 3 май. Тема на разговара ни е войната в Украйна, започваме с причините:

Имперските амбиции на Владимир Путин са в основата на конфликта. За тези вече двадесет и две години, в които е президент на руската федерация, той успя да установи еднолична власт – каквото си пожелае му се гласува. Той гледа на ролята си в историята като възстановител на една велика Русия, което в неговите виждания не означава по-богата Русия, по-свободна Русия, по-щастливи граждани. За него това означава влияние върху по-големи територии, като минимум териториите на бившия Съветски съюз. Изключение вероятно правят балтийските страни – Литва, Латвия, Естония, не че би искал и това да постигне, но разбира, че това не е реално – те отдавна са вече членове на НАТО, членове на Европейски съюз.

В България се разпространява тезата, че разширяването на НАТО е в основата на конфликта в Украйна.

Трябва да е ясно, че ние говорим за суверенни независими страни – Латвия, Литва, Естония, Полша, България, Унгария, Чехия, Словакия, са независими страни. Те сами избират своя път на развитие. Те сами са избрали как да се развиват и са потърсили гаранции за своята сигурност, и както показва вече практиката – с пълно право. Тук ние нямаме някакъв таен замисъл НАТО да се разшири максимално и да застрашава по някакъв начин Русия. Напротив – НАТО дълги години се колебаеше дали изобщо да приема нови страни членки. Първите страни членки – Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО десет години след началото на промените.

В този преходен период НАТО търсеше по възможност приятелски, но със сигурност взаимноизгодни отношения с Русия. Фактически настояването на тези страни, включително и на България, и разбирането на някои хора със стратегическо мислене и визия за по-дългосрочното развитие на системата за сигурност, на европейската архитектура за сигурност като минимум, но може би дори и на глобалната система за сигурност – са предвидили вероятно такъв вариант, и затова по тяхно желание тези страни бяха приети. По същия начин и Украйна потърси членство в НАТО. 

Впрочем след Оранжевата революция (Оранжевата революция е серия от политически събития и протести, които обхващат Украйна от края на ноември 2004 до януари 2005 г., случили се непосредствено след балотажа на президентските избори, за които се твърди, че са белязани от огромна корупция, заплахи към избирателите и пряка избирателна измама, бел.ред.) от 2004 г., украинското общество беше доста разделено. Имаше една много голяма група от хора, експерти на държавни позиции, които виждаха отново НАТО като гарант на своята собствена сигурност, но това мнение никога не е преобладавало решително.

След изборите през 2010 г. Виктор Янукович беше избран за президент и много бързо стана ясно, че той работи в руски интерес. Тогава Украйна смени своята конституция, като записа може би не неутралитет, а равна отдалеченост от различните съюзи. 

Те винаги много са говорили за мулти-векторна политика за сигурност, което доведе реално до 2014 г. След идването на Янукович на власт,. Украйна се отказа дори в конституцията си да търси членство в НАТО, но търсеше членство в Европейския съюз, и към края на 2013 г. се очакваше да подаде заявление да стане асоцииран член на Европейския съюз. 

Янукович обаче ги изненадана страшно много като в последния момент се отказа да върви по този път, а тръгна в евро-азийска посока, по желанията на Путин, и тогава излязоха хората на Майдана. Някои вече са забравили, но тогава излязоха тези специални сили, включително от Крим – „Беркут“ и започнаха да стрелят с бойно оръжие по демонстранти. Там бяха убити много хора.

В резултат на политиката на Янукович и цялото негово правителство, системата за сигурност на Украйна се оказа тотално пробита. Надявам се да не сбъркам, но мисля, че министърът на отбраната беше руски гражданин, и когато Янукович реши да бяга, той също си избяга с него в Русия. И това е министърът на отбраната на една страна, който е ръководител на сектора, който трябва да окаже основна съпротива на агресивни действия на друга държава. Службата им за контраразузнаване беше категорично пробита. Чувал съм, че е имало поне трийсетина съветници на най-високи равнища, които са държали под контрол всяка една операция, всяка една дейност на тази служба за сигурност.

Всички знаят и си спомнят може би за вежливите зелени човечета, но не знаят предисторията. Именно в резултат на тази предистория, украинската система за сигурност се оказва прогнила – със съвкупност от проникване на агенти за влияние, корупция, липса на финансиране на системата за сигурност, и други все от този порядък. Украйна не можа да реагира – загуби Крим, загуби голяма част от Донецка и Луганска област от сепаратистите, подкрепяни от Русия. 

Бяха направени опити в Харков, в Одеса и на други места, но там гражданите успяха да се организират достатъчно бързо и да не позволят на сепаратисти да установят такъв псевдо-революционен режим с пълната подкрепа на Русия. Това е предисторията, и вече през 2014 г. хората разбраха, че това не е играчка, че цялата им сигурност е сериозно застрашена, започнаха вече сериозно да инвестират в отбрана и в другите елементи на системата за сигурност. Увеличиха бюджета за отбрана драматично – от един процент, почти на пет процента от брутния вътрешен продукт на Украйна. 

Изградиха, както виждаме към момента, доста сериозни отбранителни способности, работиха и по другите елементи на системата за сигурност, инвестираха много в хората. Даже, ако са забелязали тези, които следят по-отблизо събитията – Украйна няма кой знае какви нови въоръжения – кораби, самолети или танкове, с които да се похвали. Има и, разбира се, военнотехнически елементи, но много важно е, че тя инвестира в хората, които са подготвени да защитават своята родина, и които са подготвени да действат по един най-модерен начин.

Защо Украйна е важна за Русия?

Украйна е важна за Русия по няколко причини. Първо – Украйна е най-голямата по територия страна, която се намира изцяло в Европа – малко над 600 хиляди квадратни километра. Важна е и заради своя научен, икономически и демографски потенциал. Тя е важна с някои полезни изкопаеми. Украйна, заедно с Русия, са житницата на Европа. 

Освен това Украйна е може би единствената страна в бившето съветско пространство, която би могла да се противопостави на руските имперски амбиции, и както добре виждаме към момента, го прави с голяма степен на успех. 

Ако Путин успее да сложи ръка на Украйна, реално това ще бъде много лош сигнал за всички други от бившите съветски републики. 

Отделяме настрани балтийските републики, които станаха част от НАТО и Европейския съюз, и по този начин гарантираха своята сигурност, но ако Путин подчини Украйна, би могъл да възстанови в някакъв малко по-ограничен мащаб бившия Съветски съюз. Тоест, отново да стане един вид руска империя и той да получи – така, както го вижда той – своето почтено място в руската история. Ще видим дали това ще се случи, разбира се. 

Къде е България на картата на конфликта?

Ние не сме от големите страни, от военните сили в Европа. Страната ни обаче може да бъде много полезна и може би в някаква степен вече е полезна за отбранителните способности на Украйна с производството на боеприпаси за най-различни видове въоръжения, които се използват от украинската армия.

Тук може да говорим за снаряди, за ракетни системи, системи за залпов огън, мини от най-различни калибри, снаряди за гаубици – 122 и 152-милиметрови, леко стрелково въоръжение, пълнители, и други боеприпаси. Ние специализираме традиционно в този тип дейност и всичко това се използва с огромни темпове във войната в момента и предполагам, че на Украйна са нужни тези боеприпаси от България. 

Украйна също така понася и загуби в техника. Идеята тук да се докара техника,  която е повредена, за да се ремонтира в българските заводи, и да се върне в обратно в Украйна, ми се струва в някаква степен екзотична, но ние бихме могли с известна помощ да произвеждаме различни резервни части – компоненти агрегати за основни видове въоръжения, които се използват от въоръжените сили на Украйна, и по този начин също да поддържаме военните усилия. Разбира се, можем да помагаме и по друг начин – с храни, с медикаменти, специализирано медицинско оборудване, и други такива материали, които са необходими на Украйна, и се ползват много интензивно. 

Ние също така сме важни като член на Европейския съюз и НАТО, за да може да поддържаме единното мнение, единния глас на тези два съюза, които решително са се обявили в подкрепа на Украйна и, както разбрахме от срещата на нашия пример с президента Зеленски – те очакват от нас да ги подкрепим в идеята за получаване на покана за членство в Европейския съюз. 

България е много важна за бъдещата система за сигурност – черноморският регион, тъй като ние сме една от малкото натовски страни с излаз на Черно море. За съжаление в този конфликт Русия успя да наложи пълен военноморски контрол. 

Разделението в България – сблъсъкът Радев–Петков.

Аз съм възпитан в уважение в българските институции и съжалявам, че ми се налага да го кажа, но за мен българският президент работи в руски интерес. Така, както работи „Възраждане” – тях няма защо да ги дискутираме, те затова са създадени. Така, както и „БСП“ работи изцяло в руски интерес. Всички тези призиви, всички тези приказки, че даването на военна помощ означава въвличането на България във войната, нямат нищо общо с реалността. 

На практика всички наши съюзници, с много малки изключения, дават много сериозна военна помощ и всякакъв друг вид помощ на Украйна. Тъй като имаме разбирането първо от морална гледна точка, че Украйна е жертва на агресия, и съвсем нормално е да не позволим на един агресор с имперски амбиции да прави каквото си иска на нашите граници. От прагматична гледна точка Украйна е много сериозна преграда срещу имперските амбиции на Путин, и ако тази преграда бъде преодоляна, не знаем докъде ще стигне господин Путин в своите намерения, в своите желания. Със сигурност, както вече казах, той ще се опита да установи и формално контрол върху колкото се може по-голяма част на бившето съветско пространство, но може да опита провокативни действия спрямо нас или спрямо наши съюзници. За да не се стига до там, в интерес на Европа, в интерес на НАТО, и на всяка една държава-член поотделно, е Украйна да успее да се защити и да отблъсне този агресор, да възстанови своята териториална цялост, да запази своя суверенитет.

А не е ли това част от хибридната война?

Определено това е част от хибридната война, защото и президентът Радев, и „БСП“, и „Възраждане” се стремят да използват едни настроения, които лягат върху столетна обработка на нашето самосъзнание като нация, и Русия като страната освободител, и представянето и изучаването на историята по един определен начин, който пасва на интересите на Русия. Независимо кой точно е седял в Кремъл и дали това е било империя, или е било комунистическа диктатура, винаги при нас тази история се е представяла по един начин, в полза на Русия.

Българите не познават ролята на Русия в нашата история и върху тази основа вече се наслагва масираната пропаганда, която върви в последните години. Тя, разбира се, вървеше и по съветско време, но не е отслабнала последните десетилетия. Тази пропаганда директно от руски медии, но и от много български такива, за съжаление дава своите отровни плодове, но първо тя намира много добра почва върху тази цялостна нагласа. 

Наскоро се запознах с резултатите на едно съвсем ново и много оригинално социологическо изследване, което доказва именно тази теза – българинът не познава ролята на Русия в нашата история. 

Мнозинството от българите не знаят, че Русия ни е обявявала война, че руската армия ни е окупирала, и разглеждат в много позитивен план въобще руската роля в нашата история. В резултат на това, в съчетание с пропагандата, по мое мнение твърде голяма част от нашите сънародници и съграждани възприемат руската гледна точка и при обявяването на войната в момента. 

За мен тази война е един от почти уникалните случаи в световната история, когато имаме много ясен агресор, който тръгва със своите имперски намерения просто защото може да подчини един свободен народ, една независима страна, която иска само да живее свободно и да търси своето икономическо развитие. Голяма част от българите възприемат всякакви конспиративни теории, които произхождат от Кремъл, и работят в интерес на Кремъл, и постоянно ги разпространяват. Независимо че много от тези истории и наративи са опровергани многократно от най-солидни изследвания, от най-солидни организации, включително от Организацията на обединените нации (ООН) – те продължават да се разпространяват в България.

Имаме много сериозен проблем.

Как ще коментирате позицията на българското правителство?

В една работеща демокрация, която наистина споделя ценностите на съюзите, на които ние сме член – НАТО и Европейския съюз, освен ако няма някакви изрични законови или конституционни забрани – на практика няма нужда да се взима решение  от парламента. Много от нашите съюзници оказаха военна помощ на Украйна незабавно, с решение на правителствата или дори с решение на съответните органи. 

Ние имаме една система за контрол на износа на оръжия и стоки с двойно назначение и по тази система е написано кой какво прави. За да се предложи, и въобще да стигне дискусия в парламента, причината е, че БСП каза “Не! Ние не сме съгласни”. В този конкретен случай госпожа Нинова, която е вицепремиер и министър на икономиката, има важна роля в одобряването на всяка една сделка за износ и тя, търсейки някакви позитивни ефекти върху потенциалния електорат или досегашния и бъдещия електорат на тази партия, реши да се противопостави на предоставянето на военна помощ, и затова именно се наложи да се търси парламентарно решение. Преди около месец и половина ние, шестима бивши министри на отбраната, излязохме заедно с една декларация и призив към Народното събрание да приеме решение за оказване на военна помощ, което ще бъде задължително за изпълнение от изпълнителната власт, от Министерския съвет, и всички министри, въобще всеки държавен служител. Това, което сега виждам като решение, мен лично не ме удовлетворява – че Народното събрание дава мандат на Министерския съвет, не знам въобще от военно-техническа гледна точка, от гледна точка на оказването на такава помощ на Украйна, какво би означавало едно такова решение. В момента е рано, не съм правил анализ, но си мисля, че топката се връща отново към изпълнителната власт. 

Единственото, което е одобрено вече, е ремонт на военна техника – това излезе като резултат от разговорите на премиера Петков с президента Зеленски. Само че това е една доста сложна дейност, и много трудно ще бъде реализирана. Не е невъзможно, може да има ефект, но доста трудности ще има при нейното реализиране. А както говорихме в началото – основните потребности на Украйна са от боеприпаси, от най-различни видове, и именно такива боеприпаси, в които България може да има много съществен принос, непропорционален на нашия размер, на нашата военна мощ, защото нашата отбранителна индустрия е специализирала от десетилетия в производството на такива боеприпаси, и ние можем много да помогнем на Украйна от тази гледна точка. Сега не мога да преценя доколко това решение ще развърже ръцете на Министерския съвет, или отново ще се върнем към това, в което вече врим месец и половина почти – 70 дни върви тази война и ние все още не можем да вземем решение за оказване такава помощ. Аз съм разочарован.

Едва ли има чак такъв натиск, но с поведението до момента нашето държавно ръководство, и президент, и изпълнителна власт, слага едно петно върху България. Ние се оказваме един не много надежден съюзник – ние сме съюзници в НАТО, в Европейския съюз, винаги твърдим, че споделяме ценности, винаги се опитваме да поддържаме някакви общи решения, но когато опре до реални действия, се оказва, че сме слабо място. Украйна има огромна нужда от помощ, и пак трябва да го повторя, в области, в които ние можем да окажем такава помощ, и ние шикалкавим постоянно. И това ще ни позиционира за десетилетия напред в негативна светлина в тези съюзи.

Дано да не се окажа прав и да се окаже, че това решение на Народно събрание е формирано по начин, който да не гарантира ефективното оказване на всякакъв вид необходима военно-техническа помощ на Украйна, но към момента така ми изглеждат нещата.

Отделно, че нашият президент вече не знам кой ще се среща с него от съюзниците, след като направи всички тези изявления в интерес на Кремъл. Всички социалисти, поне половината страни в Европейския съюз се управляват от социалистически правителства, и те нямаха никакъв проблем да окажат бързо и навременно военно-техническа помощ на Украйна, дори всички социалисти в Европейския парламент подкрепиха санкции, подкрепиха и други механизми за оказването на помощ, а нашата социалистическа партия според мен с тези свои категорични изяви в последните два месеца се позиционира като наследник на бившата комунистическа партия, която работи в интерес на Кремъл срещу българските интереси. Тя отново заема тази позиция и това е за огромно съжаление. Независимо кой какви симпатии има, коя политическа сила поддържа, добре би било да имаме една нормална социалистическа или социалдемократична партия, както има в повечето страни в Европа, но те приравниха лявото с путинизма, така се получи у нас.

Ако вие бяхте в момента министър на отбраната, какво бихте казали на българите в този напрегнат момент? 

Наше морално задължение, и от чисто прагматични интереси, погледнато дългосрочно, нашите интереси са Украйна да удържи на агресията, да възстанови своята териториална цялост, независимост, да се възстанови като силна държава, член на демократичната общност. Но за да се случи това – ние трябва да ѝ помогнем. Тя има нужда от помощ, ние трябва да ѝ помогнем, в наш интерес е да ѝ помогнем. Разбира се, ако Народното събрание не е съгласно, ако в Министерския съвет надделеят настроенията против оказване на такава помощ, един отделен министър няма чак такива правомощия да води някаква самостоятелна политика, но поне моята позиция би била такава. 

Чърчил споделя, че “войната в по-голямата си част е списък с груби грешки” – къде сбърка Русия?

Според мен тя не би трябвало да започва война. Но от военна гледна точка, първата ѝ фундаментални грешка е, че Путин подцени генерално готовността на Украйна да защитава своята независимост и капацитета на Украйна за отбрана – състоянието на въоръжените сили, готовността ѝ да мобилизира хора, да попълни тези поделения в териториалната отбрана, гвардията, хора по места, които са готови да окажат съпротива. Това беше подценено по един невероятен начин, което означава, че или руските служби и руското разузнаване са слаби – това обаче ме съмнява. Според мен то е събрало достатъчно информация, достатъчно индикации какво реално се случва в Украйна. По-вероятното обяснение е, че Путин не ги слуша. Или тези доклади не стигат до него, или стигат в някакъв удобен вид, или въобще не ги слуша, а разчита на своите лични възприятия, което е много опасно.

Много са показателите – първо това масирано навлизане от няколко посоки в Украйна с така наречените батальонни тактически групи, които са направени да действат при ниско равнище на съпротива, за кратко време. Те могат да постигнат много за два-три дни, те вървят без сериозна логистика, без сериозни запаси в тях. След тези три дни трябва да им се осигури храна, горива, боеприпаси и всичко друго, което е необходимо. Вероятно те са разчитали, че няма да срещнат особена съпротива или тази съпротива ще успеят да я преодолеят, или пък няма да има съпротива в линиите за доставки към тези батальонни тактически групи, което отново демонстрира подценяване на обстановката. 

Другият показател е, че някъде първите дни на войната, Путин направи едно за мен много странно обръщение към украинските военни – да направят преврат и да се предотврати кръвопролитието. Това е абсурдно непознаване на ситуацията в Украйна. 

Аз като чужденец съм ходил доста пъти в Украйна, но не толкова в последните години, бих му казал, ако някой ме беше попитал предварително, че Украйна ще се съпротивлява с всички сили, с които разполага. А Путин се обръща към военните да свалят своя президент, и своето правителство, да установят контрол, и да подпомогнат руските марионетки да вземат властта в Киев. 

Абсурд, това просто няма как да се случи – отново подценяване. 

Другото са може би не толкова грешки, колкото самият начин, по който е изградена руската армия, начинът, по който е оборудвана, по който е готвена. Тя се оказа в много голяма степен неподготвена за конвенционална война срещу на практика симетричен противник. Защото Русия е много голяма, има много по-голяма армия, но не цялата армия, разбира се, е в Украйна, и има някаква симетрия във войските, които са на театъра, и при тази симетрия Русия губи – дава много повече жертви и търпи много по-големи загуби, отколкото Украйна.

“Войната превръща в диви зверове хората, родени да живеят като братя” – казва Волтер – какво ще се случи оттук нататък с отношенията между Украйна и Русия. Има ли път към помирение след войната?

Първо, това за братството да го забравим. Може и да е имало някакви приказки за братство до 2008 г., когато Путин влезе с войска, и си отряза едно много голямо парче от Украйна. Там свършват приказките за братството. Дори нашият президент говори за братски народи – та се наложи украинският министър на външните работи да го поправя много недипломатично. След началото на войната е изключено да говорим за някаква такава хипотеза. Путин дори в една своя програмна статия от миналата година, където интерпретираше историята въобще на Съветския съюз, на руската империя, на народите, перспективите пред развитието, и особено в месеците преди войната – те отидоха дотам да говорят, че няма такова нещо като украинска нация – просто няма.

Те не говориха вече за братя, те казваха, че няма такова нещо като украинци, има едни фашизирани елементи в Украйна, които пречат на свободното развитие на отношенията на един народ. Той, ако не се лъжа, дори използваше този термин “Ние сме един народ”, той не говореше за братя. Той не признава съществуването на украинска нация и съответно правото им да съществуват отделно. Дотам стигна Путин в своите имперски амбиции.

След войната Русия ще живее изолирана. Чета статии, че Русия е наложила санкции –  добре дошли, да налагат. Никой не зависи от Русия в някаква степен, напротив, Русия зависи – дори в продажбата на енергоносители Русия е страната, която зависи повече, отколкото Европа зависи. Тя зависи за приходи.

Сега китайски компании купуват нефт от Русия на много сериозен дискаунт, на много по-ниски цени, и руснаците го продават на много по-ниски цени, защото не мога да го реализират на традиционните им пазари. Същото нещо ще се случи и с газа. Това няма да е толкова бърз процес за съжаление, тъй като Европа допусна да се качи до неприемливи нива, както показват събитията, зависимостта от доставката на руски газ. С въглищата е по-лесно, разбира се. Така че това, че Русия ще се изолира, това е проблем на руснаците до голяма степен. Аз не знам колко души ходят да учат в руски университети например. За всеки случай знам, че елитът дори на социалистите, и на тези, които призовават за неутралитет, действайки в интерес на Кремъл реално, и техните деца ходят на запад – никой от тях не ходи в Русия. Да, може би ще загубим възможността да видим Ермитажа, да гледаме представление на Болшой театър, ако някой въобще си е правил такива планове, но това за мен е загуба, която е приемлива.

Ролята на социалните мрежи?

Ролята на социалните мрежи нараства постоянно. Най-добрият вариант е да се намери начин за саморегулация на това кой какви новини разпространява, информация, дезинформация. Ако тази саморегулация не може да се осигури от  хората-потребители на социалните мрежи, може би трябва самите социални мрежи да предприемат някакви мерки, и ако вече и това не се случва, трябва да те да бъдат задължени да се ограничи разпространението на определен тип новини, или информация, пропаганда, особено когато тази пропаганда е категорично ясно, че е в интерес на чужда държава. Както в случая с Русия е чужда държава, тя ни е обявила за враг без никакво колебание, и поименно дори, понеже много хора се ослушваха тук, когато още във военната си доктрина преди няколко години обяви НАТО за враг, ние тук се правихме, че това за нас не се отнася. 

Наскоро Путин каза България и Румъния, и те са врагове – да не да не си мислим, че за нас не се отнася това. Когато виждаме, че пропагандата в интереса на една такава държава се разпространява масирано, интензивно в социалните мрежи – тогава вече държавата, чрез своята система за сигурност, трябва да вземе някакви мерки. 

Преди много години правихме първия проект в България за защита на критични инфраструктури. Някъде към 2005 г. терминът тепърва се появяваше, и изследвахме документи на други страни. Русия нямаше точно такъв документ, но имаше една стратегия за информационна сигурност от 2000 г., която гледахме. И още тогава Русия определяше масовите възприятия, масовото съзнание като критичен елемент на системата за сигурност – с други думи като критична инфраструктура. На мен тогава ми се стори много странна тази теза, защото когато говорим за критична инфраструктура, ние обикновено говорим за доставка на електричество, транспорт, вода, хранителни продукти. Те обърнаха внимание именно на масовите възприятия и се оказа, че Русия много системно и целенасочено работи в тази посока – както да защити масовите възприятия на населението на Руската федерация от чуждо въздействие така, както те го разбират, но по-интересното е, че те работят пък за влияние върху масовите възприятия на населението от други страни, и то много интензивно. И това се оказа, че не е нещо ново, което се е появило този век и се е появило със социалните мрежи. Това се оказа една много последователна руска стратегия още от времето на НКВД – от 30-те години на миналия век, която продължава през КГБ с т.нар. активни мероприятия, и днес под термина хибридна война, включително с използването на социалните мрежи. Големи майстори са, много постигнаха чрез използването на тези социални мрежи. Включително и през 2014 г. и в Украйна, когато не само, че системата им за сигурност беше пробита, но и чрез владеене на медии, на телевизии, посланията, които се появяват в интернет –  им помогна много да анексират Крим и да създадат тези така наречени Донецка и Луганска народни републики.

Ще обяви ли Путин война на Украйна?

Откакто започнаха по-интензивните действия на юг и югоизток в Украйна, руската армия, когато смениха стратегията вече, тези по-интензивни действия са свързани с повече жертви и с повече загуби. Средно на ден на руската армия губи по един механизиран батальон, по близо две танкови роти, доста съществено количество артилерийски системи и системи за залпов огън. Последните два дни гледам по батальон и половина вече губят, тоест още повече. Това са загуби, които нито една армия не може да понася в един продължителен период от време. Така че с този темп на действие, с този темп на загуби, Русия не може да удържи дълго. Въпросът е дали междувременно, въпреки загубите тя няма да успее да постигне целите си. А целите ѝ към момента изглежда са овладяване на Луганска и Донецка област в административните им граници, завземане на Мариопул, и евентуално голяма част, ако не цялата на Херсонска област, и още малко от запорожието долу на юг, за да може да направи Русия един коридор от територията на Руската Федерация към Крим.

Ако Путин успее да постигне това, той може да обяви победа. Сигурен съм, че тяхното желание е по-голямо, въобще да лишат Украйна от излаз на Черно море освен на Азовско море, което означава да вземат и Одеса, и вече да се вържат с Приднестровието като минимум, ако не и цяла Молдова, но това вече би било бонус. 

Не знаем кои процеси ще се развият по-бързо. Украйна очаква много голямо количество помощ с тежки системи въоръжения от западни страни. Част от тази помощ може би е стигнала, но далеч не всичката, която беше обявена публично. Няколко са факторите, които ще предопределят развитието в следващите седмици и месеци. Има вариант дори до седмица-две да приключи тази война, не знам, не мога да преценя в момента.

Путин да обяви война на Украйна – не съм сигурен какво ще му донесе. Не виждам какво толкова ще донесе обявяването на война в повече на Путин. Това, което ще може да направи, е да изпрати всички на фронта, независимо наборен войник или е подписал договор, няма значение – щом си в армията и се води война, ти заминаваш, и да започне някаква по-мащабна мобилизация сред населението, в икономиката, но пак не виждам много какво ще му даде това, тъй като не може Русия бързо да закара много нови въоръжения и то за армия, която е с по-ниско ниво на подготовка.

И ако се окаже, че в този момент вече тази по-тежка техника стигне до украинската армия – може да се окаже, че ако обяви война, Путин ще изпрати повече пушечно месо и техника за вторични суровини, отколкото реално това да му помогне да постигне военните си цели.

Интервю на Веселин Диманов